Мама се изкикоти, после сложи показалец на устните си.
— Шшшт, не казвай на татко си. Шегата настрана, Пи Джей може да сътвори чудеса с къщата ни, което означава, че двамата с баща ти можем да се отпуснем и да не се притесняваме за нищо. Честно казано, това ще е голямо облекчение. Изобщо не отбирам от обзавеждане и стилове, но различавам хубавото, когато някой друг го направи. Затова да идем да видим какво ще ти покаже онази тайнствена жена.
Пристигнахме в Осбъри след около петнайсет минути и потърсихме фризьорския салон „Пентаграм“.
— Ей там — посочих, щом забелязах името над една бяла витрина. Приближихме се и се опитахме да надникнем вътре, но не се виждаше нищо, защото имаше спуснати бели щори.
— Да звъннем на звънеца — предложих и натиснах сребристия звънец, който видях до вратата.
Тогава вратата се отвори и точно в същия момент слънцето проби облаците, осветявайки фигурата, застанала пред нас. Видът й бе в пълен контраст с тъмния силует на Пи Джей, който бе стоял на верандата ни в бурята миналата вечер. Фигурата беше на жена, облечена в бели дънки и вталена блуза. Руса мадама. Адам ще се побърка, ако я види — хрумна ми и казах „здрасти“. Пред нас стоеше Барби от плът и кръв.
Жената засия с широка усмивка, разкриваща идеални бели зъби.
— Добре ли сте? — попита тя с югоизточен акцент.
— Да — отвърна мама. — Пи Джей ни изпрати. Вие сигурно сте Неса, нали?
— Да, очаквах ви. Влизайте.
— Ами всъщност се надявах да оставя Ева тук, докато отида да напазарувам в супермаркета.
— Разбира се, кукло. Пи Джей ми каза, че сте се преместили вчера, нали така?
Едва се сдържах да не се разхиля. Никой не бе наричал майка ми така. „Професоре“ — да, „кукло“ — не. Тя обаче, изглежда, нямаше нищо против и кимна.
— Да, пълна лудница.
— Представям си. Ами добре, остави Ева при мен. Ще си прекараме супер.
— Тогава ще дойда след около час, става ли?
— Не бързай, скъпа — рече Неса. — Добре ще си поговорим, нали?
— Ами да.
Мама тръгна към супермаркета, а Неса ме въведе вътре.
— Ти си Момичето на зодиака, нали?
Почудих се за момент дали да не се опитам да се престоря, че съм Лилит — уж Ева не е успяла да дойде, но тя забеляза колебанието ми. Засмя се и ме побутна игриво.
— Не смей да опитваш номера на близнаците. Пи Джей ми каза, че има такава вероятност. Но двете със сестра ти май често се забавлявате с това, така ли е?
— Понякога — отвърнах. Харесвах я. Излъчваше сърдечност и изглеждаше забавна, но не страховито забавна като Адам и Лилит. — Да, аз съм Момичето на зодиака, макар че…
— Е, какво смяташ за моето местенце в такъв случай?
Огледах се наоколо. Обзавеждането беше прекрасно. Семпло, но стилно. Стените и таванът бяха бели и имаше огледала, каквито се очаква да има във фризьорски салон, но между тях бяха изрисувани преплетени сребърни листа, а горните ръбове на стените бяха боядисани в сребристо.
— Това са келтски мотиви — обясни Неса, като ме видя да се оглеждам. — Тъкмо приключих с обзавеждането. Обичам да го променям веднъж-дваж годишно.
— Веднъж-дваж годишно?
— Да. Виждаш ли, харесвам толкова много различни цветове и стилове, защо да се задържам на един? Мисля, че хората не бива да се забиват само в един стил, защото така все едно са в застой. Например миналата година бях обзавела това място като приказна пещера, с блещукащи лампички навсякъде. Наистина беше красиво. Обаче обикновено не съм част от екипа на Пи Джей. През повечето време управлявам този салон, а понякога водя вечерни курсове на тема „Как да откриеш богинята в себе си?“.
— Ще ми покажеш ли разни идеи за вътрешно обзавеждане?
— Да, но всяко нещо с времето си. Първо се настани удобно. След малко ще дойдат две от моите момичета. Мислех си първо малко да релаксираме. — Тя сведе поглед към изгризаните ми нокти, после бързо го извърна, сякаш не искаше да привлича вниманието ми към тях. — Може да си направим педикюр и да си побъбрим по женски.
За своя изненада, след десет минути лежах на един козметичен стол, докато едно русо момиче на име Шантел масажираше стъпалата ми с етерично масло. Чуваше се нежна музика. Никога преди не ми бяха правили педикюр и чувството беше превъзходно.
— Ухае прекрасно — споделих с Неса, която беше в стола до мен, а за стъпалата й се грижеше дребно тъмнокосо момиче на име Сена.
— Да, това е смес от тамян и жасмин. Хубаво, нали?