— Всичко, което й казах, беше тайна! — възкликнах.
— И преди ти казал. Знае всички тайни, защото е Плутон — планета, свързана с всички скрити неща. Нещо като мой талант, ако иска. Просто знае тези неща, без да иска.
Разбирах, че говори за страха ми от тъмното.
— Обаче не казвай на другите, може ли?
Той даде честна дума.
— Аз никога не прави така. От теб зависи кога готова, а мисли, че ти готова скоро — затова избрана за Момиче на зодиак.
— Защото ме е страх от тъмното?
— Защото готова да пребори този страх и ние заедно с мои приятели планети дошли да помогнем.
— Но как?
Пи Джей се замисли за момент.
— В твой хороскоп предстои съвпад между Луна и Меркурий.
— Меркурий е планетата на общуването, нали? — попитах. Бях прочела в седмичния си хороскоп в списание „Градско момиче“, че тази седмица предстои някакво влияние на Меркурий.
Той кимна.
— Е, какво по-точно означава това?
— Ще значи онова, което ти реши — отвърна. — Зависи как реагира. Също както слънце грее за всички, но някои решава излезе и се пече, а други остава вкъщи или си слага шапка. Разбира?
— Горе-долу. Но… нещо от случващото се не се ли отнася и за Лилит, макар да нямаме един и същ изгряващ знак? — поисках да узная.
— Да, има право. Някои неща само за теб, Момиче на зодиака, други се случва на всички Скорпиони, но дори тогава винаги зависи от отделен човек и негово отношение. Тази седмица е време за всички Скорпиони да бъде отворени и да общува, но само ти ще получи специална помощ. Разбрано?
— Горе-долу — отвърнах.
Говори със загадки — помислих си, но по-късно вечерта, точно след като се приготвихме да си лягаме, Лилит дойде в стаята ми.
— Здрасти — каза тя и се премести от крак на крак, сякаш й беше неловко.
— Здрасти.
— Аз… трябва да ти кажа нещо. Исках… само да ти се извиня, задето се държах толкова властно и не се поинтересувах от твоите виждания за стаите ни. Знам, че обичам да командвам, но за в бъдеще те моля да ми казваш мнението си, ако се опитам да се наложа.
— Добре — приех. — Аз… — Кажи й сега! Кажи й, че те е страх от тъмното и се ужасяваш да оставаш сама — обади се един глас в главата ми. — Аз… аз… — Не ми идваха сили да произнеса думите.
— Какво? — попита Лилит.
— Мисля, че стаята ти ще стане супер — казах. — Но просто не е това, което на мен ми се иска в момента.
— С нетърпение чакам първата вечер, когато ще дойдеш да спиш при мен. Можем да си разказваме истории за духове и такива неща. Ще бъде велико.
Кимнах. Такова нещо не беше за изпускане.
Тя ме прегърна за лека нощ, след което за пореден път останах сама в новата си стая. Чух мама да се провиква да гасим лампите и знаех, че е време да се изправя срещу страховете си.
Изгасих лампата и стаята потъна в мрак. Стиснах очи, но от това не стана по-светло. Устата ми пресъхна, а сърцето ми заби силно — бум, бум, бум — като голям барабан. Вдигнах ръка към устата си и си загризах ноктите. Хрумна ми да се обадя на доктор Кронос, за да ме приспи пак с досадното си мърморене, но миналия път звучеше толкова сърдито, че не посмях. Може би трябваше да се обадя на Херми, след като той отговаряше за комуникацията и имаше някакво влияние в хороскопа ми в момента. Навярно това се опитваше да ми обясни Пи Джей — предположих. Включих лампата, намерих телефона и натиснах бутона за избиране на Херми.
Натъкнах се на гласова поща: „Здравей, МЗ. Ще се видим сутринта“ — изрече мъжки глас.
Брей! Откъде е знаел, че ще му звънна? Дори аз не го знаех. А и ми трябваш сега — помислих си, като се върнах в леглото. Легнах, опитвайки се да се отпусна, но както и през първата вечер, която прекарах сама, ме обзе непреодолимо желание да проверя навсякъде, за да се уверя, че в стаята няма нищо и никого. Трябва да го направиш десет пъти — обади се един глас в главата ми. Станах и десет пъти проверих зад завесите, а после и десет пъти в гардероба.
Пъхнах се в леглото и изгасих лампата. Сърцето ми все още биеше оглушително в гърдите ми, а стомахът ми бе свит на топка. Нямаше начин да заспя в това състояние.
Ще звънна на Неса — тя ще ме разбере — реших, измъкнах се от леглото и набрах номера на Неса. Отново попаднах на гласова поща: „Здрасти, МЗ, мисли си за хубави неща“ — съветваше тя.
Пак се върнах в леглото. Мисли си за хубави неща, мисли си за хубави неща.