Положих усилие да си представя всичките си любими неща. Мелба с праскови и малинов сироп. Ванилов сладолед с шоколадова заливка. Как плувам в морето през ваканцията си в Италия. Как се смеем с Лилит, след като сме били разменени и са ни простили. Как Мери се опитва да разкаже виц, но забравя края му. Да, сякаш се получаваше. Да, да мисля за хубави неща. Мога да се справя. Тогава чух шум от прозореца и застинах. Имаше ли някого там? Да проверя ли? Да. Неее. Ами ако наистина имаше някой — лице, което ме гледа? Хубави неща, мисли за хубави неща. Завих се презглава. Мразя това — изтръпнах, — но трябва да го преодолея. Трябва. Ще броя овце. Една, две, три. Боже, овцете се превръщат в чудовища. Дори вълната им потъмнява, от главите им порастват рога и те се отправят към мен. Махайте се. Да дойдат хубави овце. Малки агънца. Мисли за малки, сладки, пухкави агънца. О! Какво беше това? Друг шум. Някой идва. Пак скърца дъска на пода. Някой влезе ли в стаята ми? Не смея да погледна. После подскочих като попарена, щом зодиакалният ми телефон иззвъня. Светнах лампата и отидох да го взема.
— Здравей, кукло — каза Неса. — Извинявай, че не успях да се обадя по-рано. Не можеш да заспиш ли?
— Не, ужасно е. Толкова съм уморена, но се чувствам така, сякаш някой е сложил колан около кръста ми и го стяга ли, стяга…
— Добре — рече Неса. — Опита ли да си мислиш за хубави неща?
— Да, опитах. Но все си мисля за лица, дебнещи на прозореца ми, и пълзящи към мен същества…
— Не, не, така няма да стане. Върви в леглото. Легни по гръб и прави онова, което ти кажа — нареди Неса.
Сторих както ми заръча. Дори само гласът й ме накара да се почувствам по-добре.
— Сега искам да си поемеш дълбоко въздух, направо от стомаха, чу ли? Правиш ли го? Все едно коремът ти е плажна топка, която се издува нагоре, докато вдишваш, да, и спада, докато издишваш. И си кажи наум: „Дишането ми е спокойно и равномерно“.
— Да — отвърнах, след като вдишах и издишах. — Дишането ми е спокойно и равномерно.
— Сега се фокусирай върху пръстите на краката си, нали схващаш? Искам да стегнеш пръстите си. Стягай, стягай. Сега ги отпусни. Добре. Сега се фокусирай върху стъпалата. Стегни ги. Добре ли е? Сега ги отпускай и си мисли: „Стъпалата ми натежават“.
Стягах и отпусках, докато Неса бавно ме караше да се съсредоточавам върху частите от цялото си тяло — мускули на прасеца, колене, бедра, стомах, гърди, ръце, рамене, шия, — и изпълнявайки напътствията й, чувствах как всеки крайник ставаше отпуснат и тежък.
— Сега стегни лицевите мускули, стегни челюстта, чуваш ли? Сега отпусни.
По-нататък не чух какво каза, понеже заспах непробудно — за пореден път бях приспана чрез телефонен разговор с планета. Хъъъррррррррррррррррр.
Единадесета глава
Куриерът моторист
— Какво става, по дяволите? — извика татко и изтича до предния прозорец. Беше петъчната утрин от междусрочната ваканция.
Лилит остави препечената филийка, с която закусваше, и се втурна след него. Аз не бях толкова бърза. Всъщност изобщо не ми се занимаваше. Бях прекалено уморена, за да се втурвам накъдето и да било, понеже цяла седмица почти не бях спала. След обаждането на Неса положението не се бе подобрило, защото, преди да се усетя, бе дошла поредната нощ. И следващата. И по-следващата… И всеки път изникваха същите стари страхове, без значение колко пъти си повтарях, че трябва да се отпусна. През две от нощите стоях будна до малките часове, борейки се с въображението си и страха от тъмнината, преди най-накрая да се унеса вследствие на изтощението.
— Ела, Ева! — провикна се Лилит. — Трябва да видиш това.
Затътрих крака към прозореца, където стояха с татко. Гледката беше много странна. Пред къщата ни имаше спрял мотоциклет, а на задната му седалка, обвила ръце около водача и облечена от глава до пети в черна кожа, беше Нона. Тя ни видя, че я зяпаме, и ни помаха весело.
Татко изпуфтя.
— Какво пак й е скимнало на тази жена! — изсумтя той.
— Браво, Нона! — възкликна Лилит, щом мъжът от мотора си свали каската и пред нас се разкри красив младеж, може би към осемнайсетгодишен, с дълга до раменете лъскава кестенява коса, която той небрежно разтърси. — Къде е намерила това момченце?
Нона слезе от мотора и се отправи по алеята към къщата, а татко отиде да я посрещне, като през цялото време сумтеше и пуфтеше неодобрително.