Херми ми направи знак да се приближа и помаха на жената, която също помаха в отговор. Беше красива като приказна кралица, с чиста, бяла кожа и синьо-зелени очи, които отиваха на роклята й. На врата си носеше медальон във формата на полумесец.
— Момиче на зодиака — приветства ме тя, щом се качихме при нея.
— Ух, уф, да — изпъхтях аз, едва поемайки си дъх.
— Аз съм Селена Луна — представи се жената. — Майка ти те записа да се срещнем.
Загледах я с възхищение.
— Да, обаче… ти наистина ли си психолог?
Тя кимна и ми посочи една тревиста могилка, на която да седна. Седнах и Селена дойде при мен.
— Прекрасно е тук горе, нали? — попита.
Кимнах.
— Обичам да работя на открито, когато мога — продължи тя, а Херми се излегна на земята по гръб, сложи ръце на тила си и се загледа в небето. — Искам да кажа, защо да се затваряме в някаква стая, когато можем да сме навън на чист въздух?
— Ами да — смотолевих, но вътрешно се зачудих какво, за бога, щяхме да правим тук. Познавах няколко момичета, които бяха ходили на психолог, и според разказите им нищо такова не им се бе случвало.
— Е, казаха ми, че се страхуваш от тъмнината? — подхвана тя.
Кимнах, макар да ми се стори нелепо. Страховете ми от предишната нощ ми се струваха на светлинни години от слънчевото, открито място, на което се намирахме, и от двете прекрасни личности, които бяха до мен.
— И че никой в семейството ти не знае за това? — добави Херми.
Проклятие — възнегодувах. — Тази Неса май не може да си държи устата затворена. Има ли някой, който да не знае тайните ми?
— Не се бой — каза Селена, сякаш доловила мислите ми. — Само ние, хората планети, знаем за страховете ти. Налага се, иначе няма да можем да ти помогнем, а тъкмо такава е ролята ни през този специален за теб месец.
— Разбирам. Хм, за тази работа с хората планети — поправи ме, ако греша — да не сте част от едно семейство, което обича да си избира имена, означаващи планети?
Херми и Селена се спогледаха, сякаш бях казала нещо смешно. После жената кимна.
— Може и така да се каже. Имената ни произхождат от планети, но всяко Момиче на зодиака тълкува присъствието ни по различен начин — обясни тя.
— Ще оставим на теб да решиш кои или какви сме — вметна Херми. — Няма особено значение. Важно е какво ще научиш през този месец. А и като се замислиш, ти самата можеш ли да обясниш коя си в действителност отвъд името си и физическото си описание?
Така поставен въпросът, осъзнах, че не мога и че аз, Ева Палумбо, съм също такава загадка за себе си, каквато бяха и те.
— Май не — отвърнах.
— Е, готова ли си да започнем сеанса? — попита Селена.
— Предполагам — рекох. — Какво трябва да правя? Трябва ли да говоря?
— Можеш да правиш каквото пожелаеш. Обикновено водя сеансите сама, тъй като някои хора предпочитат разговорите ни да останат поверителни, но при теб нещата са различни. В хороскопа ти Луната и Меркурий са в съвпад в момента. Меркурий ръководи комуникациите, както и други неща, а Луната управлява емоциите и… о, нека те улесня. Днес просто е хубав ден да изкажеш чувствата си, ако поискаш. Затова първи въпрос — имаш ли нещо против Херми да остане и да се намесва от време на време? Той наистина познава всички тънкости на общуването и може да ни бъде от помощ.
Херми ме заслепи с неустоима усмивка.
— Добре, може да остане — отвърнах и му се усмихнах на свой ред.
— Хубаво — каза Селена. — Как се чувстваш, Ева?
— Страхотно. — Наистина се чувствах страхотно, но после се притесних, защото видях как Селена се загледа в ноктите ми или по-скоро в тяхната липса.
— Но невинаги се чувстваш така май? — предположи тя.
— Май не.
— Страхотно уплашена, страхотно несигурна, страхотно нервна и страхотно изтощена — обади се Херми. — Понякога хората отговарят механично на този въпрос — „О, страхотно!“, — но ако се задълбочим малко, разбираме, че са изплашени, несигурни, нервни и изтощени.
— Хей, не съм чак толкоз зле — възразих. — Имам предвид, че съм добре, като казвам „страхотно“.
— Добре, страхотно — отбеляза Херми, но не бях сигурна дали се занася.