— Добре де — рече Мери. — Може би отново е време да помолиш зодиакалните хора за помощ. Значи Пи Джей е известен още като Плутон, а името на тази психоложка беше нещо свързано с луната, нали?
Кимнах.
— Да, Селена Луна, а Херми е Хермес, което е другото име на Меркурий — проверих всичко това в една книга за древните богове, която намерих в татковата библиотека.
— Ама че работа! — промърмори Мери, щом седнахме на една скамейка до навеса за велосипеди. — Дай пак да видим телефона ти.
Седнах до нея и й подадох телефона. Тя разгледа списъка с контактите.
— Тук има десет. Ти си се срещала с четирима — Неса…
— Венера. Пи Джей — Плутон, Селена — Луната, и Херми — Меркурий, да.
— Добре, Ева, мисля, че това са им нещо като прозвища. Обаждала ли си се на някой друг от тези номера?
— Да, на доктор Кронос. Явно е някакъв учител. Стори ми се доста строг.
— Защо си му звъняла?
— Ами… ъъъ… Не можех да заспя, когато се преместихме в новата къща.
— А, това ли? — рече безстрастно. — Лилит ми каза. — После се засмя. — Бясна ти е, нали?
Кимнах.
— Направо да се чудиш. Никога досега не ми е била толкова сърдита и не знам дали е защото не съм съгласна с плановете й, или защото съм Момиче на зодиака, или задето казах на мама и татко за сбирките.
Липсваше ми близостта ни като близначки и начинът, по който можехме да си четем мислите. Откакто бях станала Момиче на зодиака, едва няколко пъти се бе случило да изричаме думите едновременно — обикновено това ни се случваше всеки ден.
— Вероятно и заради трите неща. Ще й мине. Защо не се обадиш на някого другиго? Да видим какво ще стане.
— Може. На кого?
Мери пак огледа списъка.
— На Нептун. Капитан Джон Дори. Според наръчника ми по астрология Нептун управлява сънищата и мечтите. Помня, защото го имаше на снимка, облечен като цар. Нали е морският цар.
— Може да ми помогне за кошмарите — предположих.
Мери ми подаде телефона.
— Давай. Няма какво да губим.
Избрах номера му, а Мери наклони глава към моята, за да може да чува разговора ни. След малко отговори дрезгав мъжки глас:
— Ало?
— Да, здрасти. Обажда се Ева Палумбо. Пи Джей ми даде един телефон с твоя номер вътре.
— Отлично. Значи ти сигурно си нашето Момиче на зодиака.
— Да, аз съм и се чудех…
— Обичаш ли риба и картофки?
— Да.
— Нали живееш до Осбъри?
— Да.
— Идвай тогава.
— Моля?
— В „Посейдон“. Така се казва ресторантчето ми в селото. — И той затвори.
— Вкусно — отбеляза Мери. — Да вървим.
— Добре, да вървим — рекох. — И без това мислех да ида в селото да купя подарък на Лилит като извинение, задето издадох тайната за страшните сбирки.
— Отлична идея — одобри Мери. — Може да й купиш нещо прекрасно, от рода на череп или маска за Хелоуин.
Хванахме автобуса, който щеше да ни отведе у дома, но слязохме няколко спирки преди това в село Осбъри и скоро открихме рибното ресторантче. Вратата се отвори със звънтене и в носа ни блъсна миризмата на пържено и оцет, от която устата ми се напълни със слюнка. Стената срещу вратата бе облицована с мозайка в зелено, сиво и синьо. Тя изобразяваше морския цар с бяла коса и голяма бяла брада, който седеше с тризъбеца си върху огромна мидена черупка. Край краката му сред вълните се виждаха различни видове риби. Зад щанда стоеше мъж на средна възраст, който изглеждаше досущ като царя от мозайката — сякаш бе оживял и слязъл от стената. Той ни погледна и засия.
— Два пъти треска с картофки и две коли? — попита.
Кимнахме. Странно — казах си.
Мъжът ни сервира две порции и ни посочи да седнем на една от масите срещу щанда.
— Сега хапнете, а после ще говорим.
Последвахме заръката му и след като ние се нахранихме, а капитанът бе обслужил неколцина клиенти, той дойде при нас.
— Е? Как върви зодиакалният ти месец, млада госпожице? — поинтересува се белобрадият капитан.
— Странно — отвърнах.
— Колко време мина? Трябва да си в края на втората си седмица по мои изчисления?
— Май да. Пи Джей каза, че ще продължи един месец.
— Можеш ли да й помогнеш? — включи се Мери. — Сънува кошмари.
Капитан Джон ме погледна със сините си очи, които блещукаха като слънце по морска повърхност.