— Тъмнината е само липса на светлина — извиках. — Няма от какво да се плашите. — Промуших фенера през дупката.
После извадих телефона си и се обадих на Нона.
— Къде си, непослушница такава? — попита тя.
— Съжалявам, Нона, трябваше да тръгна. Намирам се при криптата на гробището. Лилит заедно с група деца са се заключили вътре. Не можем да отворим вратата. Ще доведеш ли помощ? Обади се на госпожица Рийгън — това е учителката ни, която ръководеше групата. Тя ще знае на кого да се обади.
— Добре — каза Нона. — Ще се заема, но ти звънни на Пи Джей. Той е способен да влезе навсякъде.
Извадих зодиакалния си телефон и набрах номера на Пи Джей. Тъкмо натиснах копчето, когато той се появи от плът и кръв иззад един надгробен паметник на надвесен ангел, при което и двете с Мери подскочихме от ужас.
— Ти на мен обажда?
— Да. Ама как? Какв…?
Той посочи към другия край на гробището.
— Аз живее ей там. Често минава през гробище. За по-напряко. Видял те тук веднъж, преди преместили, я?
— Я. — Значи него бях видяла последния път, когато бяхме тук — помислих си. — Не съм си въобразявала. — Пи Джей, Лилит се е заключила в криптата.
— Тъкмо идвал насам. Чул викове — каза той и прокара ръка по ръба на вратата. — Първо помислил за вой на вятър, но после разбрал, че това човешки гласове.
— Можеш ли да направиш нещо? Ако останат там до полунощ, ще се превърнат в прах.
Пи Джей се разсмя.
— Кой ти казал това?
— Всички наоколо знаят историята — намеси се Мери. — Случило се е на шест деца преди два века.
— Не, изобщо не вярно — отрече Пи Джей. — Деца прибрали вкъщи живи и здрави и легнали да спят в свои легла. Оставили свои костюми в криптата. Това било всичко.
— Откъде знаеш? — попитах.
— Бил тук. Казал, че живее наблизо, в един апартамент в сутерен.
Поклатих глава.
— Това би означавало, че си на няколкостотин години. Луд си колкото Лилит. Но да оставим това засега. Можеш ли да ги измъкнеш?
Пи Джей бръкна в джоба си и извади огромна верига, на която висяха закачени около стотина ключа с най-различни форми и размери. Започна да опитва всеки един от тях в ключалката.
— Кой е там? — запита Лилит, щом чу тракането по вратата.
— Пи Джей — извиках. — Всичко ще е наред.
След малко Пи Джей намери ключ, който пасна, вратата се отвори и децата се втурнаха навън, последвани от Лилит, която изглеждаше уплашена и бледа. Все още носеше костюма си на скелет, но си бе свалила маската от главата. Трепереше от студ, както и останалите деца.
— Вътре беше… бррр… като в хладилник — обясни тя.
Едно от момичетата изпищя, щом ме видя, и посочи към мен, а после към Лилит.
— Тя е зла. Разделила се е на две и сега ще ни ИЗЯДЕ.
Досмеша ме и наистина щях да се разсмея, ако не бях видяла, че момиченцето действително си вярва. Клекнах до нея, за да изравним погледите си.
— Тя не е зла. Това е сестра ми, близначки сме. Нали знаеш какво значи близначки?
Момичето ни измери и двете с поглед и кимна.
— И в нашето училище има близнаци.
Прегърнах я, а тя ми увисна на врата, сякаш бяхме дългогодишни приятелки.
— Няма нищо — рекох. — Всичко е наред и няма от какво да се боиш.
Над раменете й видях Пи Джей, който ми се усмихна и кимна.
Мери прегърна всяко от другите деца и те се накачулиха около краката й, което беше странна гледка, като се има предвид, че все още бе облечена като вещица, а повечето от децата бяха с костюми на таласъми.
— Сега всички да се хване за ръце и да отива при портата — нареди Пи Джей.
Шест бледи личица вдигнаха очи към него.
— Хубав костюм — отбеляза едно момиченце.
— На Дракула ли е? — попита малко момче.
— Не, не Дракула. Защо винаги всички мисли така? Аз господар на подземен свят, Плутон — велик преобразител, син на Церера — отвърна той. — А ти кой си?
— Кевин Патерсън, син на Бети — отвърна момчето. — На колко години си?
— На четири милиарда, петстотин четиридесет и три години, три месеца, два дни, пет минути и двайсет и две секунди… приблизително — съобщи той.
— Върхът! — ахна детето.
— Защо? Ти на колко години? — попита го Пи Джей.