— На шест години, три месеца, ъъъ… три дена, ъъъ… и не съм сигурен — рече Кевин.
— Върхът — заяви Пи Джей и протегна ръка. Кевин я хвана, след което, тържествено и безмълвно, и останалите се хванахме за ръце и тръгнахме към портите на гробището, като Лилит осветяваше пътя ни с фенера.
— Добре ли си? — попитах я.
Тя поклати глава и очите й се насълзиха.
— Не съвсем. Честно да си призная, никога досега не съм била така уплашена. Вътре беше наистина ужасно, толкова студено и не се виждаше нищо. Беше страшно.
Свалих палтото си и настоях да го облече. Тя отначало поклати глава.
— Недей, ще ти бъде студено!
— Няма нищо, аз не съм стояла заключена в хладилник повече от час. Ти го облечи. На мен ми е добре.
Тя го сложи и ние се прегърнахме.
— Ще се оправиш — обещах и тя облегна глава на рамото ми.
Изведнъж стисна ръката ми.
— О, не, неее! — изстена сестра ми и посочи към портите пред нас. Лицето й се бе изкривило от страх.
Погледнах да видя към какво сочи.
— Мили боже! — изпъшках. Гледката си беше наистина страшна. Не бяха зомбита, нито вампири, нито вещици, нито таласъми.
Беше много, много по-лошо.
Беше тълпа от разгневени родители. И те идваха право към нас.
Шестнадесета глава
Последни тайни
— Коя е Лилит? — попита един разярен баща, след като огледа странно изглеждащата ни групичка при портите на гробището.
Госпожица Рийгън бе пристигнала, както и Нона с колата и шофьора.
Децата посочиха към двете ни с Лилит. Сестра ми се бе вцепенила, затова не се поколебах и за миг.
— Аз — казах и пристъпих напред.
Нона ни наблюдаваше и за миг си помислих, че ще ме издаде, но тя погледна към Лилит и явно разбра защо го правя.
— Ще си платиш — заплаши ме ядосаният баща.
— Точно така. Какво си си въобразявала, че правиш, да му се не види? — попита една майка със съсипан вид, чието дете я бе сграбчило през врата и стискаше като удавник.
— Много съжалявам, наистина много — рекох. — Беше ужасно глупаво от моя страна и се кълна, че никога, никога повече няма да правя така. Моля ви да ми повярвате.
— Трябва да я отстранят от училище до края на годината — подхвърли бащата.
— Ще бъде наказана — заяви госпожица Рийгън, като пристъпи напред, — но засега нека приберем децата по домовете им и да ги сложим да си легнат. Училището по-късно ще вземе решение как да постъпим с Лилит.
За щастие събралите се също като нас искаха да се приберат възможно най-скоро и бързо се разпръснаха.
След малко се намирахме на задната седалка в колата на Нона на път за вкъщи. Лилит мълчеше, седнала със събрани ръце, и гледаше през прозореца. Хванах едната й ръка, а тя ме погледна и ми се усмихна тъжно.
Нона се държа страхотно. Не каза нищо на Лилит, нито спомена нещо на мама и татко, след като те се върнаха десет минути след нас.
— Нека да остане наша малка тайна — прошепна тя, докато те окачаха палтата си. После приготви гореща вана за Лилит и ни направи горещ шоколад, който донесе в стаята ми.
— Защо не спиш при Ева тази вечер? — предложи тя, щом пресушихме чашите си. — Преживя голям ужас.
Лилит ме погледна.
— Съгласна ли си, Ев?
— Разбира се — отвърнах. — Няма проблеми.
Мама разпъна походното легло в другия край на стаята ми и застана усмихната на вратата.
— Уж искахте отделни стаи, а май не можете една без друга.
— Само за тази вечер — обади се Лилит. — Понеже е Хелоуин.
По-късно, когато изгасихме лампите, аз седнах в леглото и включих фенера.
— Мислиш ли, че ще можеш да съчиниш стихотворение за случилото се тази вечер?
Лилит не ми отговори веднага.
— Всъщност, Ева, аз… трябва да ти кажа нещо по този повод. Нещо като… тайна…
Моментът е подходящ — прецених. — Трябва да й съобщя последната си тайна.
— Аз също.
— Обещай да не ме намразиш — изрекохме в един глас.
— Обещавам — отвърнахме пак заедно, а после и двете се засмяхме.
— Първо ти — казахме едновременно и отново се засмяхме.
— Добре — започна Лилит. — Обикновено съм първа, след като съм първата жена и тъй нататък.
— Именно — съгласих се.
— Ето какво. Аз… такова… уф, трудно е. Добре, просто ще го кажа. Става въпрос за стихотворенията ми. Аз не ги съчинявам сама. Използвам един интернет сайт, в който има готови стихове и аз само избирам от четири възможни, а програмата ги подрежда и съчетава… така че виждаш, че съм долна измамница и не заслужавам наградите, които съм получила… и се обзалагам, че ме мразиш и ме мислиш за лъжкиня.