В деня, в който Даяна се върна от Европа, Кори се скри на балкона и подслушваше, докато пастрокът й посрещна дъщеря си във всекидневната и й разказа, че докато Даяна „мързелувала“ в Европа, той й намерил нова майка и сестра.
Той представи Даяна на Мери, ала Кори не успя да чуе тихите им гласове. Поне Даяна не бе избухнала яростно, както се опасяваше Кори. Това бе някакво успокоение. После пастрокът й я повика във фоайето.
Кори гордо вдигна глава, сякаш искаше да каже: „Не ме интересува какво мислиш за мен.“
Вцепенена слезе по стълбите.
На пръв поглед Даяна Фостър бе олицетворение на най-ужасните страхове на Кори: не само бе хубава и дребна, със зелени очи и лъскава кафява коса с махагонови отблясъци, ами като че ли току-що бе излязла от магазин за младежка мода — жълтата й пола беше много къса, бедрата й бяха с шоколадов тен, носеше карирана жилетка в жълто и синьо и жълта блузка с емблема на джоба. И гърдите й бяха пораснали, отбеляза мрачно Кори.
Кори бе с десет сантиметра по-висока от нея, носеше дънки, чувстваше се като просякиня, имаше обикновени сини очи и права руса коса, вързана на опашка. За запознанството им бе облякла любимата си блуза — с избродиран кон на гърдите. Двете се гледаха мълчаливо.
— Хайде, момичета, говорете! — заповяда Робърт Фостър с веселия си и властен глас. — Вече сте сестри!
— Здрасти — измърмори Даяна.
— Здрасти — отвърна Кори.
Даяна не свали очи от блузата на Кори, а тя вдигна глава още по-гордо. Баба й от Лонг Вели с любов бе избродирала коня и ако Даяна кажеше нещо отвратително по адрес на блузата, тя бе твърдо решена да спъне малките й крачета.
Накрая Даяна прекъсна неловката тишина:
— Обичаш ли… ъ-ъ-ъ коне?
Притеснена, Кори вдигна рамене, после кимна.
— След вечеря можем да отидем до къщата на Барб Хейуърд. Те имат огромна конюшня с расови жребци. Братът на Барб — Дъг — има пони.
— Яздила съм само няколко пъти. Не съм толкова добра, за да се справя с расовите.
— Аз повече ги галя, отколкото да ги яздя, така че… Миналата пролет паднах от кон — призна Даяна и колебливо сложи крака си на първото стъпало, като мислеше да се качи в спалнята си.
— Трябва да яздиш отново, за да преодолееш страха си — посъветва я вещо Кори, смаяна от лекотата, с която Даяна общуваше, и искрено заинтригувана. Кори винаги бе искала да има сестра и може би тази дребничка и красива брюнетка щеше да осъществи мечтата й. Даяна въобще не беше снобка.
Те се качиха заедно по стълбите и застанаха пред стаите си. От всекидневната се чу звънливият смях на родителите им — безгрижен и някак детински. Момичетата се спогледаха и се усмихнаха, доволни, че бяха спипали родителите си да се държат като деца. Кори почувства, че дължи на Даяна поне няколко добри думи или обяснение, и каза:
— Баща ти е много мил. Моят ни е изоставил, когато съм била бебе. Развели са се.
— Мама почина, когато бях на пет. — Даяна се обърна по посока на смеха и се заслуша в шепота им. — Майка ти разсмива татко. Мисля, че е много мила и добра.
— Така е.
— Строга ли е?
— Понякога. Само малко, но после се чувства гузна и може да ми направи шоколадови сладки или пресен ягодов пай — исках да кажа да ни направи — преди да си легна, преди да си легнем.
— Уха, шоколадови сладки — промърмори Даяна. — Пресен ягодов пай.
— Мама обича всичко да е съвсем прясно, току-що приготвено. Прилича на баба. Не използват консервирани храни, нито пък замразени или полуфабрикати.
— Уха — промърмори Даяна. Тя сви рамене и призна:
— Кончита, нашата готвачка, слага лютиви чушки във всичко.
Кори се изкикоти:
— Знам, но както изглежда, мама вече превзе кухнята. Изведнъж почувства, че в края на краищата двете с майка й имаха нещо хубаво, което да предложат на Даяна и баща й.
— Сега мама е и твоя майка, така че не се налага да ядеш от лютивите чушки на Кончита — добави шеговито.
— Само си представи — няма да има повече шоколадов кекс с лютива глазура!
Даяна се включи в играта й:
— Няма да има повече лютиви вафли с лютив сироп!
Изведнъж смехът им секна. Те се спогледаха. И двете момичета се чувстваха странно, натъжени, като че ли бъдещето им щеше да зависи от първите мигове, прекарани заедно. Кори събра кураж и проговори:
— Баща ти ми подари страхотен фотоапарат за рождения ден. Ще ти покажа как работи и можеш да го използваш, когато пожелаеш.