— Идвам след малко. — Тя си сложи перлените обици и се огледа. Изглеждаше по-щастлива и по-доволна, отколкото всъщност се чувстваше. В главата й се въртяха какви ли не мисли. Бе носила булчинска рокля с воал, бе стояла до Спенс пред украсения с рози олтар, той бе държал ръката й и нежно й се бе усмихвал. Дори й бе дал пръстен след това… Спомените от „сватбата“ им щяха да останат завинаги в съзнанието й. Не, не завинаги, просто още няколко дни. Защото това бяха спомени, а действителността бе съвсем друга. Сватбата им бе пълна измислица, „пръстенът“ — златна панделка. Като се замисли за реалността, изпита болка.
Спенс бе свалил смокинга си, бе разхлабил вратовръзката си и бе разкопчал горните копчета на официалната си риза. Изглеждаше също толкова сексапилен и елегантен както и на сватбата; не беше толкова спокоен както преди обаче. Челюстта му бе стегната, движенията му — резки. Въобще не обърна внимание на шампанското, а се насочи към барчето и си наля силно питие. Вдигна чашата.
— Какво правиш? — попита Кори, когато го видя как изгълта чистия бърбън.
Той я погледна:
— Изпих едно набързо, а сега ще налея и за теб.
— Не, благодаря. Аз предпочитам шампанско.
— Приеми съвета ми — студено изрече той, — пийни нещо по-силно.
— Защо?
— Защото ще ти потрябва. — Той наля бърбън в една чаша, сложи лед и малко сода и й я подаде. Кори отпи, като чакаше Спенс да проговори. Той обаче мълчеше и се взираше в чашата си.
— Спенс, независимо какво се е случило, едва ли може да бъде по-лошо от мислите, които минават през главата ми.
— Надявам се да мислиш така и след няколко минути — мрачно отбеляза той.
— Какво е станало? — попита отчаяно Кори. — Да не би някой да се е разболял?
— Не. — Той остави питието си на бара.
После се отдалечи към камината и се подпря на решетката. Кори никога не го бе виждала такъв — отчаян и победен. Искаше да го утеши, да го защити. Тя се приближи към него и сложи ръка на рамото му. За пръв път, откакто бе в Нюпорт, го докосваше по свое желание. Почувства как мускулите му се стегнаха под дланта й.
— Моля те, не ме измъчвай така. Плашиш ме.
— Преди час се обади глупавата ми племенничка, за да съобщи, че вече се е омъжила за скъпия си ресторантьор.
— Дотук прекрасно.
— Да, дотук бяха добрите новини.
Кори вече си мислеше ужасни неща — автомобилни катастрофи, линейки, болници.
— А какви са лошите, Спенс?
Той се поколеба, после се обърна и погледна право в очите й.
— Лошата новина е, че по време на разговора ни ние обсъдихме прощалното й писмо, което ми остави миналата вечер. Оказа се, че в стремежа си да обясни как ти си й повлияла да пристане на любимия си, тя не се е изразила правилно. Говорила е в сегашно време, а е трябвало в минало.
— Какво искаш да кажеш „как“ съм й повлияла? — попита тревожно Кори.
— Прочети сама. — Той извади два листа от джоба си и й подаде единия.
Кори веднага разбра какво е имал предвид Спенс.
„…Кори ми каза, че те обича и иска деца от теб, също така, че ти си единственият мъж, към когото е изпитвала тези чувства, и затова не се е омъжила досега. Чичо Спенс, аз обичам Уил. Искам един ден да имам деца от него. И затова не мога да се омъжа за друг…“
Независимо от унижението, което изпита, Кори не загуби самообладание. Подаде му писмото с презрителна усмивка.
— Първо, аз й обясних чувствата си, които изпитвах като ученичка, а не като възрастна. Второ, заключението защо не съм се омъжила досега е лично нейно, не мое.
— И така, както виждаш, човек може да се подведе от тези думи.
— Това ли е всичко, което те притеснява — попита тя, благодарна, че не й поиска обяснение.
Вместо да й отговори, той бръкна в джобовете си и започна да я изучава мълчаливо. Кори нервно отпи от чашата си.
— Това, което ме притеснява — изрече той без заобикалки, — е, че не знам какво изпитваш към мен сега.
Тъй като тя нямаше представа какво изпитва той към нея сега, пък и нямаше никакво намерение да го попита, реши, че той няма право да й задава подобен въпрос или пък да очаква от нея отговор.
— Мисля, че ти си най-красивият от мъжете, за които съм се омъжвала! — пошегува се тя.
На него не му бе до шеги.
— Сега не е време да го увърташ, Кори, повярвай ми.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Искам да кажа, че знам много добре, че изпитваш нещо към мен сега, дори и да е слабо увлечение.
— Комплименти ли очакваш, самохвалецо?
— Отговор на въпроса — твърдо изрече Спенс.
— Да кажем, че ако някога напишем статия за „Техниките на целуване“, ти ще си в десетката, аз определено ще гласувам за теб. Е? — пошегува се тя. — Какво ще кажеш?