Навън бурята вилнееше. Дъждът се лееше върху покрива. Природната стихия само подсилваше необузданото настроение на двамата.
— Ти плачеш? — прошепна той, като целуваше влажните й страни, косата. Тя започна да се задъхва. Ръката му посегна надолу. Пръстите му я притиснаха силно дори през роклята. Погледът му я пронизваше. Попита задушевно. — Къде още си влажна, любима?
— О, господи! — изпъшка тя, като се притисна по-силно към него.
Стояха и се целуваха ненаситно. Фейбиан притисна през роклята възбудените й гърди. Миси милваше твърдата издатина отпред на панталоните му и той изстена, което само усили сладката болка от близостта на телата им.
Момент по-късно той я погледна напрегнато в очите.
— Свали дрехите си — настоя той.
— Тук? — възкликна тя.
Той се спусна към вратата, пусна резето и се върна при нея. Очите му горяха от желание.
— Да, тук, на светлината на деня. Искам да те гледам, ангел мой.
Цялото й същество се огъна при сластните му думи. Те я провокираха. Успя все пак да протестира.
— Но… В този склад…
— Уверявам те, че никой няма да ни види. Заключени сме, а прозорците са на втория етаж.
— Но… къде?
Той се усмихна порочно.
— Има една бала с памук до стената.
— Но тогава ще се прибера у дома с кичури вата по косата си… и навсякъде — отбеляза тя със смирен протест.
Той я привлече към себе си.
— Не и ако седнеш в скута ми.
Коленете й омекнаха. Щеше да падне, ако той не я беше притеглил към себе си.
Фейбиан се усмихна и я целуна звучно. Все още се усмихваше, когато я освободи и започна да отвързва шалчето си. Свали палтото си и отиде да го разпростре върху писалището.
— Тук е равно и твърдо: най-хубавото за моята дама.
Тя преглътна на сухо.
— Мисля, че каза… балата с памук.
— Там ще бъдем по-късно — прошепна той, като се надвеси над нея.
Миси щеше отново да припадне, но Фейбиан я хвана. Няколко минути се целуваха и всеки събличаше дрехите на другия. Скоро нейната рокля и корсет, както и ризата му, лежаха захвърлени върху песъчливия под. Той остана само по панталони и ботуши. Тя — само по бельо. Фейбиан я повдигна и постави на писалището. Свали чорапите й, жартиерите и панталонките. Разхлаби ризата и оголи гърдите й. Миси се задъхваше. Очите му я поглъщаха. Сръчните му пръсти масажираха зърната й. Застанал над нея, изглеждаше божествено с голите си плещи, с разрошената коса, с погледа, приковал нейния.
След това с чувствена усмивка той придърпа бедрата й до края на масата, разтвори краката й и зарови лицето си в цепнатината на женската й същност.
— Фейбиан! — наелектризирана, тя се опита да се извърти настрани, но той здраво притискаше тялото й.
— Знаеш ли откога исках да направя това? — прошепна дрезгаво той и отново се притисна към нея. Очите му я поглъщаха с интимна вглъбеност. Целуна бенката върху вътрешната част на бедрото й и прошепна:
— Да те гледам толкова красива. Да развържа всичките тези панделки, за да се разтвориш пред мен… Да те любя, докато запросиш милост…
Наистина тя изкрещя, но не за милост, когато той отново зарови изтезаващи устни във влагата й. Любеше я с езика си, а тя почти обезумяла дращеше раменете му и притегляше главата му отчаяно.
Хълцаше от безсилие, когато той я понесе през стаята и я положи върху балата с памук. Седна и я сложи на скута си. Преди да съедини телата им, трескавите му очи срещнаха нейните. Притискането беше опустошително. Викът й на екстаз той посрещна със звук на дива задоволеност. Закотви устни върху гърдите й. Миси не можеше да понесе такова удоволствие. Стенеше и се движеше нетърпеливо в такт с него. Крещеше и се стремеше към нов екстаз. Той я държеше здраво и търсеше собственото си освобождаване с дълбоки, приковаващи тласъци, които отново я отнасяха към върховното удоволствие. Със силен вик тя падна върху него напълно омаломощена. Лицето й клюмна върху силната му шия.
— О, господи, Фейбиан! Ще забременея!
Ръцете му се стегнаха около бедрата й.
— Вече съм ти казвал, жено, че искам да забременееш — отстрани я леко от себе си и я погледна сериозно. — Искам да се омъжиш за мен.
— По дяволите, Фейбиан! Не постъпвай така с мен! — викаше тя нещастно. — Не сега!
Почувства го как пулсира и влива живот вътре в нея. Чу го да казва:
— Какво по-подходящо време от това, любов моя?
Тръпки на желание пропълзяха вътре в нея. Пръстите и се впиха в силните му ръце. Опря лице на раменете му. Горещи сълзи на радост, че е негова, напълниха очите й.