— Фейбиан и аз решихме да се оженим на петнадесети май.
— Каква чудесна новина! — възкликна Джон.
— И точно навреме! — пляскаше Лавиния с ръце. — О, толкова е вълнуващо! — продължи тя радостно. — Трябва да направим някои приготовления, разбира се. Да уведомим пастора…
— Преди да навлезете в подробности, искам да обсъдим нещо важно — прекъсна я твърдо Миси.
— Да, скъпа? — попита майка й.
Вирнала глава, Миси гледаше ту единия, ту другия.
— Преди да се омъжа за Фейбиан, искам да ми обещаете нещо.
Двамата си размениха объркани погледи.
— Обясни какво искаш да кажеш, дъще — помоли Джон.
Миси кимна към баща си.
— Искам да ми обещаете, че двамата ще напуснете Мемфис. И то преди 1860 година.
По-добре да ги беше помолила да танцуват по улиците на града голи.
— Да напуснем Мемфис? — извика Джон. Беше като поразен от гръм.
— Да изоставим къщата си? — като ехо прозвуча смайването на Лавиния.
— Моля ви. Наистина трябва да напуснете Мемфис. Това е за ваше добро. Искам да ми дадете думата си, че ще се преместите на запад. И то най-късно до 1860 година.
— Но защо? — извика Лавиния.
— Да, защо? — попита и Джон.
Миси тръсна енергично глава.
— Ако ви кажа, просто няма да ми повярвате. Моля ви само да ми обещаете, че ще го направите. Ще бъда толкова щастлива! — наведе се напред и преплете пръсти. Кимна към баща си — А ти трябва да ми обещаеш още нещо…
— Да? — Джон смръщи вежди.
Тя го гледаше в очите.
— Искам да освободиш робите, татко!
Той размаха ръце.
— Отново това.
— Татко, моля те! — настоя тя. — Направи го като сватбен подарък за мене. Обещай ми, че ще продадеш всичко и ще заминеш на запад.
— Дъще, това са изключително странни изисквания — отбеляза Лавиния неприветливо.
Миси се извърна към майка си.
— Искаш да ме видиш омъжена за Фейбиан, нали?
— Ултиматум ли поставяш, скъпа моя? — попита Джон заплашително.
Миси се обърна към баща си. В очите й блестяха сълзи.
— Не — отговори тя, изненадана от себе си. — Аз ви моля… Умолявам ви като някои, който ви обича.
Родителите й бяха прекалено озадачени, за да говорят.
Накрая Лавиния се пресегна и обхвана брадичката на дъщеря си с ръка. Гледаше момичето със съчувствие.
— Миси, скъпа, защо са тези сълзи? Защо е този трагичен тон и тези странни изисквания? Говориш така, сякаш ще ни напуснеш.
— Но тя ни напуска — отбеляза Джон. — Тя се омъжва.
— Но няма ли да продължим да бъдем едно семейство? — каза мъдро Лавиния. — Няма ли да бъдем заедно в сърцата си?
Двамата родители гледаха Миси въпросително.
— Разбира се, че ще бъдем — отговори тя покрусена, разкъсвана от отчаяние. Гледаше умолително двете скъпи за нея лица. — Но ще обещаете ли да помислите върху исканията ми?
Лавиния подкрепи Джон с поглед. След кратко колебание той кимна на дъщеря си.
— Да. Това можем да ти обещаем.
— Благодаря, татко! — тя въздъхна облекчено и като хапеше устни, добави: — Има още нещо. Искам да знаете колко щастлива съм била като ваша дъщеря.
Родителите и се трогнаха. Джон стисна ръката й.
— Скъпа моя, твоята гордост и радост не може да се сравни с тези, които ние с майка ти изпитваме.
— Амин! — добави Лавиния.
— Благодаря, мамо, татко! — Миси се усмихна. — Надявам се, че никога няма да ме забравите.
— Да те забравим? — извика Лавиния. — Как ще те забравим, мила моя, когато ще живеем още дълги години заедно — потупа ръката на Миси. — А сега, стига толкова сълзи. Защо просто не помислиш колко щастлива ще бъдеш, след като се омъжиш за Фейбиан?
Глава 38
Родителите на Мелиса дадоха вечеря, за да оповестят сватбата. Бяха поканили десетина семейства. Присъстваха също и леля Агнес, както и Лайза, Мишел и Дженифър с приятелите си. Трите й приятелки жужаха около Мелиса възбудени. Щастливи присъстваха също и преподобните господин и госпожа Уайт, както и Джордж Шмидт и майката на Джеф. Всички се бяха събрали в големия салон и държаха чаши с шампанско в ръце. Шарлот и Хауард притеглиха Джеф и Мелиса в средата на стаята. Хауард щастлив се обърна към всички:
— Приятели, за мен е голямо удоволствие да ви съобщя, че Мелиса е напълно възстановена след падането. Двамата с Джеф са решили тяхната сватба да се състои на петнадесети май. Да вдигнем тост за Мелиса и Джеф. Нека вечно да бъдат щастливи.
Джеф вдигна чаша към Мелиса и двамата мълчаливо се чукнаха. Тя му се усмихна срамежливо. Той с нежност й намигна. Очите му гледаха с обич жената, която обичаше. Как я боготвореше само! Изглеждаше изключително красива тази вечер в сапфиреносинята си рокля и със златните бижута. Прекрасното и лице се беше изчервило от толкова много внимание към нея. Но в очите й имаше тъга. Когато трите й приятелки се спуснаха да я поздравят, усмивката й беше някак куха. Страх смрази сърцето му. Имаше нещо, което тя не беше му казала. И той се досещаше какво е то. Тя възнамеряваше да го напусне. Тази възможност го плашеше до смърт.