Трябваше ли да я спре? Да настоява да узнае плановете й? Да изисква пак да променят сватбения ден? Решително тръсна глава. Не. Ако я насили, ще я принуди да го излъже. Не беше честно да я поставя в такова раздвоение. Би могъл да опита по-подходящи средства. Насила нямаше да постигне нищо.
Ако искаше да я спаси, да спаси тяхната любов, трябваше да действа сам. Но като взе това решение, отново го завладя тревога. Щеше ли да направи добро, ако се опиташе да я спре? Тя вече беше казала истината — силите на съдбата са по-могъщи от тях.
Трябваше ли да разговаря с баща й?
Родителите на Миси поканиха десетина семейства — техни приятели — на официална вечеря, на която щяха да обявят новия сватбен ден. Разбира се, присъстваха бабата и дядото на Фейбиан, както и Луси, Антоанет и Филипа със съпрузите си. Трите жени жужаха възбудени около Миси. Филипа забавляваше гостите с разкази за пътуването до Кентъки, откъдето се бяха завърнали едва преди седмица.
Всички присъстващи стояха в салона с чаши пунш в ръцете си. Джон и Лавиния притеглиха Миси и Фейбиан към средата на стаята. Джон щастлив съобщи деня на предстоящата сватба. Когато Фейбиан вдигна чаша към Миси, беше сигурен, че е забелязал тъга в очите й. Страх смрази сърцето му. Но откъде идваше този страх, след като най-сетне тя се беше съгласила да се омъжи за него? Имаше чувството, че ще я загуби.
Замисли се за коренната промяна в нейната същност през изминалите седмици. Припомни си цялата радост и любов, които му беше доставила, но си припомни и абсурдните й твърдения, че е дошла от друго време, че е била разменена с истинската Мелиса. Подсмихна се. Тази малка избухливка му се беше подчинила. Сега, след сватбения ден, щеше да бъде негова завинаги…
Техният сватбен ден! Внезапно Фейбиан почувства, че се изпотява. Припомни си, че промяната у Миси беше настъпила непосредствено след падането й на предишния сватбен ден. Оттогава сякаш беше съвършено друга личност. Какво щеше да стане, ако това, което казваше, беше вярно? Ако тя наистина беше дошла от бъдещето?
Но това беше невъзможно, абсурдно. Почувства безразсъден, почти суеверен страх. Дали не трябваше да разговаря с баща й?
След вечерята Джеф включи уредбата и по-младите затанцуваха весело по двойки. По-възрастните пиеха кафе, играеха карти или гледаха телевизия. Много по-късно, когато всички си бяха отишли, Джеф помоли Мелиса да се разходят до басейна.
След като се отдалечиха достатъчно от къщата, той я прегърна.
— Време е за нашето лично празненство, любима — каза той настоятелно и я целуна.
Мелиса вложи всичките си чувства в целувката. Искаше да изживеят пълноценно всяка секунда, която им оставаше да прекарат заедно. Вдъхваше аромата му, галеше копринената му коса и се наслаждаваше на опияняващата сладост на целувката му. Сякаш искаше да го запечати в душата си завинаги.
Той се отдръпна от нея. Гледаше я като удавник.
— Толкова си красива тази вечер. Господи, не мога да дочакам мига, когато ще си моя.
— Аз също — прошепна тя. Беше заровила лице в гърдите му, за да скрие виновния си поглед.
— Мелиса, ти няма да се опиташ да ме напуснеш, нали? — попита настоятелно той.
С чувство за вина, тя отговори тихо:
— Джеф, никога не съм искала да те напусна!
Ръцете му я притиснаха по-силно.
— Преди да си се размислила, искам да те попитам нещо.
— Какво?
— Това! — с въздишка той я привлече в близкото бунгало. Затвори и заключи вратата след тях. Взе я пламенно в прегръдките си, с устни похити нейните, а с език изнасили устата й дълбоко и настойчиво. След това започна да целува косите и лицето й. Дишаше шумно. Тя потръпна от удоволствие и прокара пръсти по гърба му. Когато разкопча копринената й рокля и сутиена, Мелиса разбра, че той иска много повече от няколко целувки.
— Джефри… — примоли се тя, но потръпна от удоволствие, когато той хвърли дрехите й на пода и погали голите й гърди. — Някой ще ни види.
— Няма — увери я той и я погледна в очите. — Ще дойдеш ли с мен, любима?
Безумното желание, което излъчваха очите му, я заля като вълна.
— Дори и на края на света!
Той я притегли по-близо, седна в близкия шезлонг и я настани в скута си. Прилепи устни до зърната й и силно ги засмука.
— Джеф! — Мелиса се почувства скандализирана от начина, по който я похищаваше. Горещият му език я караше да обезумява. Притисна лицето си към неговото и призна с усмирен шепот: — Не нося никакво предпазно средство.