— Защото мъжът и жената са равни? — присмя й се той.
— Дяволски смешно.
— Но ти не искаш равенство! — възрази той разгорещено. — Ти никога няма да се успокоиш, докато не признаем, че сте по-добри от нас.
— Може би сме.
— Видя ли, че съм прав?
— О, ти си невъзможен. Никога няма да се промениш. Много съм щастлива, че не съм…
Внезапно той спря коня.
— Щастлива си, че не си какво, Миси? — попита той с мъртвешки сериозен тон.
Тя преглътна.
— Щастлива съм, че все още не съм се омъжила заблудена — бързо изфабрикува отговора тя.
Той се изсмя подигравателно.
— Що за двусмислие е това? — притегли я към себе си и намръщен я изгледа. — Знаеш ли какво правиш, любов моя?
— Какво правя, господин Фонтено? — попита тя с ненадминат сарказъм.
— Започваш битка с мен, така че утре да не се омъжиш за мен. Но няма да стане.
Почувствала, че ще я целуне, за да я подчини, тя се извъртя.
— Фейбиан, закарай ме у дома. Имам да правя толкова много неща за утрешния ден. А и, честно казано, нямам настроение да задоволявам долните ти инстинкти.
Той изруга, обърна се и подкара коня.
Мелиса се подаде срамежливо от кабината. Беше облякла тесни бикини, а дългата си коса беше вързала на конска опашка. Джеф стоеше срещу нея на терасата по плувки. Загорялото му тяло изглеждаше великолепно.
Той подсвирна. Поглъщаше я с очи.
— Казах ли ти, че ще облечеш бански костюм?
Тя силно се изчерви, като погледна ивиците синя и бяла тъкан, които едва покриваха формите й.
— Джефри, чувствам се направо гола!
Той й намигна сериозно.
— Това ще стане по-късно.
Тя пристъпи към него и го побутна закачливо.
— Ти, сексапилен дявол такъв!
Той я прегърна и се разсмя високо.
— Кой би повярвал, че ще говориш такива работи?
— Лайза винаги по такъв начин описва своя приятел — отговори тя.
— Кажи ми кога трите кикотещи се кокетки ще се изтърсят заедно с приятелите си?
— Казах на всички, че водното ни парти започва в пет.
— Добре. Значи имаме един час да бъдем сами — повлече я към близката маса и вдигна едно пластмасово шишенце.
— Първо да те намажа с плажно масло.
— Плажно масло?
Той вече внимателно мажеше страните, челото и носа й.
— Това ще те предпази от изгаряния, мила. Трябва да се грижа за възхитителната ти кожа, защото утре вечер съм решил да те раздробя на парчета и да те изгълтам.
Тя се кикотеше. Беше й приятно да усеща ръцете му, докато нанасяше лосиона върху шията, раменете и останалата част от тялото й.
Той затвори шишенцето и го остави настрани.
— Сега трябва да направим воден тест на тези бикини…
— Но, Джефри, трябва да приготвя храната за партито — протестира тя. — Разбираш ли, майка и аз дадохме почивен ден на госпожа Джаксън и на дъщеря й. Утре, на празненството, ще бъдат много заети.
Но Джеф сякаш не я чу и настоятелно я повлече към басейна.
— Винаги си толкова внимателна!
— Но аз не знам да плувам!
— Тогава ще зависиш от моята милост.
Двамата се смееха, докато слизаха по стълбите откъм плиткия край. Водата беше хладка и приятно погали кожата на Мелиса. Тя влюбено разглеждаше мускулестото тяло на Джеф. Морскосиният бански костюм му отиваше много. Джеф алчно гледаше прелестните й форми, които бикините правеха още по-съблазнителни.
Когато бяха до кръста във водата, той я прегърна.
— Мислиш ли за утрешния ден, любима?
Тя отбягна погледа му.
— О, да.
— Аз не мога да мисля за нищо друго — каза той прочувствено. — Не мога да дочакам нашия меден месец. Мелиса, толкова искам да преживеем заедно остатъка от дните си!
Тя прокара пръсти през водата и мълчаливо кимна. Страхуваше се, че гласът й ще я издаде.
— Харесва ли ти тук? — попита нежно той.
— Тук? — усмихна се тя.
Ръката му леко масажираше гърба й.
— Тук, в басейна, разбира се. Но също и в двадесети век.
Тя не се поколеба какво да отговори, но очите й бяха тъжни.
— О, да. Тук е хубаво. Отначало беше страшно, но сега ми се струва, че принадлежа на този век.
— Това е, защото принадлежиш на мен — каза той трескаво. — На толкова много неща искам да те науча — да плуваш, да танцуваш каубойски танци…
— Каубойски танци? — прекъсна го твърде озадачена.
— Разбира се. Искам още толкова неща! Заедно да пътуваме със самолет, да се научиш да караш кола, ти да харчиш парите ми…
— Сега вече ме дразниш, Джефри.
— Така ли? — като се наслаждаваше на копринената й коса, той добави: — Ти не разбираш колко много си се променила, откакто си тук.