Опита се за момент да успокои разстроените си нерви. Огледа смешните дрехи, които носеше. В стаята беше претършувала гардероба и беше разгледала с удивление старомодните копринени и памучни рокли, закачени там. Не успя да намери рокля, чиято пола да не мете земята. Цяла вечност мина, преди да се навлече в странното, причиняващо сърбеж бельо — дантелена камизола, кюлоти, които я покриваха от глезените до кръста, и тежката фуста. А на островърхите обувки сигурно и баба й би се изсмяла. Облечена като за пред хора, тя се промъкна надолу по стълбите, като постоянно се спъваше в дългата си пола.
Това, което видя, само засили предчувствията и. Въпреки че къщата не беше особено променена, пространството зад нея изглеждаше невероятно — в далечината зад градините се мержелееха няколко къщи. Вече беше огледала помещението за опушване на месо, летните пристройки и отвратителния клозет. Наляво от нея забеляза две негърки с пълни ръце да влизат в каменната колиба, която очевидно беше кухнята. Спомни си, че покойната й баба беше разказвала, че в стари времена къщите били отделно от кухните, за да се предпазят от пожар.
Милост! Това наистина не беше 1992 година!
Опита се да потисне паниката, която я обземаше. Повдигна полите си и мина покрай кухнята, насочи се към огромна постройка, приличаща на гараж, отвори една от огромните, скърцащи врати и влезе вътре.
— Хубава работа! — прошепна тя.
Въздухът беше наситен с миризма на кожа, машинно масло и мръсотия. Миси гледаше удивена старомодните превозни средства — талиги на две колела, голяма карета, кабриолет и каруци за полето. На стената висяха хамути, юзди, колела, камшици. Никога през живота си не беше виждала толкова много излезли от употреба принадлежности.
Като ругаеше, тя напусна постройката и затвори вратата. Забеляза в далечината един роб, който извеждаше кон от конюшнята. Недалече от него друг негър пренасяше чували със зърно.
Това е положението. Тя наистина се беше пренесла в миналото и живееше с далечните си роднини, които бяха построили тази къща. Очевидно беше двойник на Мелиса.
— Какво, за бога, ще правя тук? — завайка се тя.
Чудеше се дали родителите й и Джеф са забелязали, че я няма в настоящето. Каква беше наистина…
Обезверена се втурна назад към къщата.
Вече нямаше съмнение, че е била пренесена в друго време. Е, добре, че не беше умряла, или поне се надяваше да е така. Щеше да изучи деветнадесети век. Положението можеше да бъде и по-лошо.
Проблемът беше как да се измъкне от тази бъркотия. Как беше пропътувала до тук? Как да се върне обратно на мястото и във времето, към което принадлежеше? Трябваше да разбере. Най-трудно беше да намери път към собственото си семейство. Дали не беше тикната завинаги тук, при този негодник Фейбиан Фонтено? Или беше умряла и той беше нейното наказание?
Трябваше ли да каже на някого за своите притеснения? Засмя се. Тези провинциални дръвници никога нямаше да й повярват. Само ще я замъкнат в лудницата или ще й пуснат кръв с онези гнусни пиявици, докато придобие маниерите и комплексите на зомби.
Не, по-добре е да държи устата си затворена и да изучава всичко, което я заобикаля. Да изиграе ролята, която съдбата й беше отредила, да опознае тези хора по-добре.
А онзи конски задник Фейбиан само ако я доближи! При мисълта за него се усмихна ледено. След като вече беше тук, трябваше да даде заслуженото на този непрокопсаник и да му отмъсти заради бедната Мелиса.
— Ще престанете ли да звъните и да ми шепнете? — крещеше Мелиса в телефонната слушалка, която държеше с протегната ръка — А къде сте вие? Бих ви посъветвала да се махнете от този апарат, преди да сте се задушили!
Хвърли страховития предмет. Беше посегнала към тази джунджурия, наречена „Включване-изключване“, когато изобретението, наречено „телефон“, беше звъннало. Никога през живота си не беше виждала такава странна измишльотина.
Тя тръскаше „Включване-изключване“ и гледаше като хипнотизирана прикрепените към тавана нажежени неща, които пръскаха загадъчна светлина. С копчето ги караше да светят и загасват.
О, небеса! Какъв беше източникът на тази чудодейна светлина? Тя нямаше нужда от кибрит или фитил, просто светваше при команда.