— Защо не? — възрази Миси. — Да не би жените да са по-малко способни от мъжете?
— Въпросът не е в способностите — тактично отговори Джон. — Просто жената трябва да си знае мястото.
— Глупости! Я ме остави на мира! — заяви Миси.
Джон остана изумен, а Лавиния прикри усмивката си със салфетката.
— И така, какво ще правим днес? — продължи Миси.
— Фейбиан ще дойде да те види — информира я Лавиния учтиво. — Милото момче каза, че ако се чувстваш по-добре, ще те изведе на разходка с каретата.
— Този мръсник! Предайте му от мене, че може да изчезва.
Двамата родители застинаха в ужас.
— Но това е невъзможно — успя все пак да изрече Лавиния. — Ти си сгодена за него. Трябва незабавно да насрочим друга дата за сватбата.
— Не говори глупости — изсъска към новата си майка Миси.
— Какво каза? — попита смаяна Лавиния.
Миси прокара пръсти през косата си.
— Виж, мамче. Независимо дали си разбрала или не, имах много неприятно преживяване преди двадесет и четири часа. Няма да се омъжа за тази мижитурка, та ако ще да е Арнолд Шварценегер!
— Арнолд кой? — попита Лавиния.
— Няма значение — отсече Миси.
— Изразяваш се много странно, скъпа — отбеляза Лавиния разтревожена.
— Добре, независимо от езика ми, годежът е прекратен. Край!
Последва зашеметяваща тишина.
Накрая Лавиния каза със студен глас:
— Страхувам се, че това не може да стане, мила моя.
— Моля? — тонът на Миси също беше леден.
Мрачна решителност се изписа по лицето на Лавиния.
— Заради твоето неразположение, Мелиса, ние с баща ти бяхме доста толерантни към необичайното ти поведение. Очевидно времето за глезене е преминало. Не се заблуждавай. Ти ще се видиш с Фейбиан Фонтено днес и ще се омъжиш за него, Мелиса.
— Само в мечтите ти! — изкрещя дъщерята. — За последен път ти повтарям, мамче, казвам се Миси.
— Договорът беше подписан още при твоето раждане, Миси — добави Джон строго. — Няма да позориш семейството, като не изпълниш задължението си.
— По дяволите! — изкрещя Миси.
Джон скочи на крака. Трепереше от възмущение.
— Забранявам ти да разговаряш така просташки под моя покрив, дъще! В името на небесата, знай своето място! Ти си госпожица.
Когато Миси се намръщи на баща си, Лавиния се подсмихна.
— Не бъди прекалено строг към момичето, Джон. Не си ли забелязал как изненадващо се е променила? Сега има характер.
— Дори прекалено много — измърмори Джон.
— Помисли как ще се забавлява Фейбиан с нея! — добави Лавиния със смях. — Не мога да дочакам да видя фойерверките.
— Нямам намерение да се виждам с него, мамче — настоя Миси.
— О, ти ще се видиш с него, скъпа — увери я Лавиния.
Миси продължи да спори с новите си родители през цялото време, докато закусваха. Накрая захвърли яростно салфетката и изхвръкна от стаята. В коридора се спря до централната колона. Вторачи се в биволското око от зелен малахит — красивия камък, който беше запомнила от живота си в настоящето. Колко прекрасно, че плочката е била прикрепена преди два дена. Дали Мелиса беше ударила главата си в колоната и се е пренесла в 1992 година? Ако е така, какво значение имаше това? Миси погали камъка, но нищо не се случи. Все пак стори й се, че камъкът премигна странно.
— Припомняш ли си, скъпа?
Към нея се беше приближил баща й.
Той наистина беше много добър човек, с благородно излъчване. Имаше очарователна брадичка и блестящи сини очи.
— Опитвам се да си припомня — отвърна усмихната тя.
Той погледна камъка.
— Знаеш ли, това парченце малахит е къс от истински египетски талисман.
— Талисман — повтори Миси и внезапно нещо си припомни. — Нямаше ли този камък…
— Магически способности? — усмихна се той. — Наистина е така.
Миси почувства как се изчервява.
През цялата сутрин Миси изследва семейната библиотека. Претършува огромните шкафове и намери творби на Мелвил, Дикенс, Браунинг, Бронте и други писатели от деветнадесети век. Нямаше и следа от литература за нейното време. Прочете генеалогичните изследвания на семейството и научи, че Монтгомъри са емигрирали от Англия през 1800 година, но на своя проблем отговор не намери.
Замисли се за новите си родители. Върху устните й се появи гузна усмивка, когато си спомни разправията с тях тази сутрин. Осъзна колко различни бяха от родителите, които беше оставила зад себе си. Вкъщи винаги успешно беше налагала волята си над Шарлот и Хауард. По дяволите, дали ги беше загубила завинаги? За разлика от тях, Джон и Лавиния се отнасяха към нея с любяща твърдост. Нямаше да успее да дърпа конците както си иска. Въпреки това обаче, тя харесваше техния силен дух и стремежа им да наложат волята си. Но ако си въобразяват, че ще я принудят да се омъжи за Фейбиан Фонтено, сбъркали са! Нямаше намерение да погубва живота си с това четириного.