Сконфузена, Миси докосна ръкава му.
— Фейбиан, извинявай. Спомням си, че ми каза. Понякога говоря, без да мисля…
— Проклет да бъда, ако си забравила всичко! — прекъсна я разгневен той. — За бога, та ти дойде с мен на погребението, Мелиса!
За пръв път не й даде сърце да го поправи, когато сбърка името й.
— Какво мога да кажа? Още веднъж: извинявай.
Намръщен, той я поведе нагоре по стълбите и позвъни на вратата.
— Ако не приличаше толкова на себе си, бих казал, че си съвършено друга жена.
Стояха пред вратата в напрегнато мълчание. Отвори я строен мъж с оредяла кестенява коса и скована усмивка.
— Фейбиан, Мелиса, колко се радвам да ви видя отново двамата!
— Миси, спомняш ли си Джереми Сержънт? — попита Фейбиан, когато я въведе в къщата.
— Здравей, Джереми — каза Миси, като протегна ръка.
Домакинът пое ръката й, облечена в ръкавица, и я целуна.
— Как се чувстваш, Мелиса, скъпа?
— Ще се почувствам по-добре, ако ме наричаш Миси.
Джереми погледна объркан към Фейбиан. Той само сви рамене и с поглед му даде знак да замълчи.
— Разбира се… Миси — каза Джереми, като се покашля. — Хайде да отидем при другите. Всички много се тревожим за теб.
Когато домакинът ги поведе по коридора, Миси хвърли поглед върху мраморните масички и огледалата с позлатен обков. О, небеса! Тази къща изглеждаше напълно различна: липсваше оскъдната и износена мебелировка на лятната вила, която си спомняше, но и тук, както и в голямата къща на родителите си, имаше необяснимото усещане за нещо познато.
Джереми ги покани в салона, пълен с папрати, свещници, полилеи, плюшени килими и други скъпи вещи.
Три жени, облечени в разкошни дълги рокли, седяха на дивана, покрит с копринена дамаска. Двама мъже разговаряха до тях.
— Мелиса — извикаха едновременно трите жени.
— Сега тя е Миси — поправиха ги едновременно Фейбиан и Джереми.
Сякаш смъмрени, жените млъкнаха и загледаха Миси предпазливо.
Фейбиан пристъпи напред.
— Уважаеми дами — обясни той смутен, — страхувам се, че Миси страда от някакви… пропуски в паметта след падането. Трябва да ви се извиня, че тя не си спомня за вас — обърна се към Миси. — Скъпа моя, да ти представя най-добрите ти приятелки — Луси Сержънт, Филипа Мерсър и Антоанет Макгий.
Миси не се впечатли много: Филипа беше мършава брюнетка с намръщено лице; Антоанет й се видя вятърничава червенокоса фуста с конски зъби; Луси беше дребна блондинка, която изглеждаше срамежлива и безопасна като мишка. Същинска компания от мухли.
— Радвам се да ви видя — каза тя сухо.
Трите жени си размениха смутени погледи и след това една след друга я поздравиха.
— Толкова съжалявам за това, което ти се случи — каза Луси загрижено, като я целуна по бузата.
— Изглеждаш много добре — добави Антоанет, като докосна ръката на Миси.
Филипа остана настрана.
— Щастлива съм, че не позволи на падането да те остави на земята — каза дяволито, а всички се засмяха.
Двамата мъже, на които беше представена след това, не й харесаха също. Чарлз Мерсър, плешив и с шкембе, я поздрави с енергично ръкостискане и хитро й намигна.
— Добре дошла отново, малката.
— Аз не съм ти малката — клъвна го тя.
Докато Чарлз отстъпи назад изненадан. Брент Макгий (по всичко личеше, че е развратник), който имаше черна коса и още по-черни очи, плъзна похотлив поглед по Миси, пое ръката й и бавно я целуна.
— Мелиса очевидно е станала самостоятелна личност, нали, скъпа?
Миси отскубна ръката си.
— Казвам се Миси. Щом като съм самостоятелна, защо не обясните това на Фейбиан?
Шокирани всички зашушукаха. Джереми Сержънт плесна с ръце.
— Добре. Сега всички сме по-спокойни, че Миси се оправя — усмихна се той към нея. — Луси и аз се молихме за теб.
— О, боже! — простена тя.
— Ще вечеряме ли? — обади се изнервена Луси.
Двойките се оттеглиха в трапезарията и заеха места около тържествено подредената маса.
Докато всички опитваха първото блюдо, което се състоеше от царевична крем супа, дамите започнаха да подпитват Миси.
— Вярно ли е, че не си спомняш нищо, мила? — попита Луси.
Миси сви рамене.
— Зависи за кое столетие говориш.
Докато Луси се опитваше да смели думите и Филипа се вторачи в Миси и каза:
— Сега като че ли изглеждаш с пет години по-възрастна.
— А ти изглеждаш като Мефистофел — парира я Миси.
Антоанет се изкикоти.
— Сега Миси има характер. Не е ли странно?
— Да не съм мекотело като тебе — отговори Миси.
Втрещени, жените се отказаха да задават въпроси и започнаха да разговарят помежду си. На Миси й доскуча и насочи вниманието си към печената патица, гарнирана с ориз и пържени картофи. Докато останалите жени едва се докосваха до храната, Миси се хранеше с вълчи апетит и същевременно надаваше половин ухо към разговора. Скоро обаче я подразни фактът, че на масата се чувстваше пълно отчуждение между двата пола. Жените бърбореха за глупости като рецепти за яденета и за последните модни списания, а мъжете дискутираха други теми като хазарт, конни състезания, местна и държавна политика. Особено ги вълнуваха цените на памука.