Миси скоро престана да се вслушва в празните приказки на жените, отхапа от ореховия пай и се съсредоточи върху разговора, който водеха мъжете. Те говореха за събитията от средата на деветнадесети век и неотдавна подписания договор за правата на щатите.
— Казвам ви, че ако в Юга робството бъде премахнато, Тенеси ще се отцепи — заяви Чарлз Мерсър.
— Аз поддържам движението! — разпалено добави Брент Макгий.
— Но това няма ли да породи конфликт със съседите ни от север? — попита мъдро Фейбиан.
— Ако онези страхливци дръзнат да ни спрат, ще съжаляват — заяви Чарлз, като вдигна юмрук.
— Ако отидете на война със Севера, вие ще загубите — внезапно се намеси Миси.
В стаята се възцари тишина. Всички бяха смаяни. Накрая Фейбиан се изкашля и каза:
— Моля да извините годеницата ми. След падането Миси говори без задръжки.
— Така ли? — учуди се хладно Джереми Сержънт.
Със снизходителна усмивка Чарлз Мерсър се пресегна и потупа ръката на Миси през масата.
— Ти, млада госпожице, остави на мъжете да се занимават със сериозните дела.
Миси скочи на крака.
— Не съм ти млада госпожице, прецъфтял дебелак такъв! И ако още веднъж ме докоснеш с лигавите си ръце, ще те ударя!
Жените ахнаха. Чарлз пребледня и се обърна към Фейбиан:
— Ще ме удари? Що за изрази?
— Не мисля, че искаш да разбереш — отговори той мрачно. Обърна се към Миси и добави с тих, заплашителен глас: — Моля те да седнеш, скъпа.
Тя го погледна и се подчини.
— Чарлз, не трябва да се сърдиш на Мелиса — намеси се мило Луси. — Тя не е на себе си тези дни.
— Напълно съм здрава и не се нуждая от твоята защита — язвително отвърна Миси.
Последваха развълнувани коментари, докато накрая Фейбиан каза:
— Господа, мисля, че ще постъпим умно, ако се оттеглим на коняк и цигари.
— Съгласен, Фонтено — каза Чарлз.
— Амин — добави Джереми.
Като гледаше как мъжете стават на крака и глупаво се изнизват от стаята, Миси хвърли салфетката си.
— Каква тайфа мухльовци!
— Мухльовци? Какво е това? — попита Филипа.
— Искам да кажа, че са група страхливци, които не довършиха спора с мене.
— Но, Миси, скъпа. Истинските кавалери никога не спорят с дамите — тактично отбеляза Луси.
— И защо не? — попита Миси.
— Между другото, те сигурно скоро ще тръгнат за събранието си — добави Антоанет, като се смееше нервно.
— И вие им позволявате да ви напуснат?! — възмути се Миси.
— Ти със сигурност направи всичко възможно, за да ускориш тяхното тръгване — отбеляза злобно Филипа.
Миси й хвърли подигравателен поглед, но Луси се намеси помирително.
— Дами, трябва да бъдем великодушни към скъпата Мел… Миси. Трябва да помним, че още страда от ужасното падане. Тя не е на себе си…
— За последен път ти казвам, че нищо ми няма. Никоя от вас не трябва да го забравя.
— Но ти си забравила някои неща, нали? — продължи търпеливо Луси.
— Като?
— Като това, че ние трите сме твоите най-добри приятелки. Защо ни се сърдиш толкова?
Миси помълча виновно за минута. Трябваше да си признае, че Луси наистина беше много сладка, но останалите две крави направо й играеха по нервите.
— Имам чувството, че си забравила също, че трябваше да подготвяме нашите ръкоделия за благотворителния базар — добави Филипа високомерно.
Миси притисна ръка до гърдите си и се престори на ужасена.
— Аз?! Как бих могла?!
— Ако си забравила как се плете, ще бъда щастлива да те науча отново — предложи Луси.
Миси скръцна със зъби.
Луси стана и попита:
— Дами, ще се преместим ли в салона?
— Искате да кажете, че няма да се присъединим към мъжете?
— Не ни е мястото там — информира я Филипа сухо.
— Тогава бихте ли ми обяснили къде ни е мястото? — попита саркастично Миси.
— Да се подчиняваме на мъжете си — каза Луси.
— И да раждаме техните деца — добави Антоанет.
— Да правим дарения за обществото.
— Я стига бе! — изстена Миси. — Вие сте направо безнадежден случаи.
Филипа подсмръкна презрително.
— Тръгваме ли, дами?