Председателят Хендерсън се окашля.
— Е, Джереми?
— Нека бъде волята на дамата — произнесе той късо.
Хендерсън кимна към Миси.
— Ще направите ли първия залог?
— Разбира се — намръщи се за миг, после се обърна към Фейбиан. — Скъпи, бъди добър и ми заеми малко пари!
Шестимата мъже избухнаха в смях.
Отказът му не отчая Миси. Тя продължи да ужасява и разгневява присъстващите мъже, като спечели пет кента от пет раздавания. В крайна сметка спечели по пет долара от всеки джентълмен. Като капак на всичко, когато сервитьорът донесе бира, тя си наля една халба, събирайки прехласнатите погледи на мъжете, и я изпи на един дъх.
Когато помоли Марк Дейвис за пура, Фейбиан вече не издържа. Скочи на крака и задърпа Миси.
— Господа, ако ни извините, моята годеница трябва да се погрижи за болната си майка.
— Майка ми е съвършено…
— Лека нощ, господа — добави Фейбиан, измъкна Миси от стаята и я повлече навън. Затръшна вратата след тях и се отправи към каретата.
— Какво означава това? — попита Миси, като се опитваше се да издърпа пръстите си от ръката му. — Точно когато започнах да се забавлявам, ти провали всичко.
— Забавлявала се — изсумтя той, като я тикаше към каретата. — Прекалено дълго търпях безобразното ти поведение.
— Аз съм безобразна? — изкрещя тя. — Ти и твоите приятели сте тези, които под благовидни предлози се вмъквате в долнопробна кръчма, за да играете покер.
— Другите мъже и аз нямаме намерение да прекарваме вечерите си с макари и конци в ръце.
— И мислиш, че аз искам?
Когато стигнаха до каретата, той буквално я натика вътре. Излая команда към кочияша и седна срещу нея. Когато задрънкаха по пътя, тя започна да се защитава:
— Вбесен си, защото победих и защото имам два пъти повече мозък от празноглавите ти приятели.
— Ха! Само доказа, че си малко момиче и отдавна трябваше да си в леглото.
При думата „легло“ тя се разгневи още повече.
— Как смееш да се отнасяш с мен като с непълнолетна?
— Защо се държиш като такава?
След като се измориха да се карат, в каретата се възцари тишина, предвещаваща буря. Когато пристигнаха пред къщата, Фейбиан грубо я смъкна от каретата. След това, когато тръгнаха по алеята, изненадващо я притегли към дърветата.
— Къде ме водиш? — попита тя.
— На едно усамотено място — изсъска той. — Ние двамата трябва да си поговорим.
— Хвърчащи балони!
— Какво искаш да кажеш?
— Това означава, че все още си ядосан, мой човек. Такъв си, защото аз превъзхождам теб и твоите приятели.
Той замълча, въпреки че пръстите му се стегнаха около китката й. След малко блъсна вратата на малка шестоъгълна постройка и я тласна вътре.
— Къде сме? — попита Миси. Намръщи се от миризмата на мухъл и запремига, за да свикне с тъмнината, Фейбиан затръшна вратата и тя видя как сянката му се надвесва над нея.
— Наричаме я гарсониера.
— Какво?
— Твоите родители посрещат тук гости.
— А-а.
Стаята, в която бяха, изглеждаше много малка. Когато очите й свикнаха с тъмното, тя забеляза наблизо кушетка, маса и столове. Нагоре се виеше стълба. Може би водеше към тавана.
— Е — присмя му се тя, — да не би да имаш намерение да ме повлечеш по тази стълба и да ме изнасилиш. Сега, след като си ме похитил?
— Не ме изкушавай! — предупреди я той.
Тя въздъхна раздразнена и скръсти ръце.
— Добре, Фонтено. Защо просто не се качим горе. Аз и без това засегнах глупавата ти мъжка гордост.
Той пристъпи заплашително към нея. Дори на оскъдната светлина я прониза силата на погледа му.
— Ти ме провокираш, нали, Миси?
— И какво от това? — сви рамене предизвикателно тя. — Няма ли да последваш примера на останалите дръвници и да ми кажеш, че не си знам мястото?
— О, имам предвид едно място за теб — каза тихо той.
— И къде е то? — присмя му се тя.
Той я гледаше право в очите.
— В моето легло.
Тя го гледаше, наелектризирана от дръзките му думи. Усети, че я пронизва гореща тръпка на желание.
Преди да разбере какво става, той я грабна през кръста, повали я на кушетката и я притисна с тежкото си, възбудено тяло.
Изведнъж тя се опомни.
— Пусни ме! — изкрещя, като го удряше по гърдите.
Той много лесно хвана китките и.
— Понякога говориш необмислени неща, нали, мила? Харесва ти да дразниш другите. Добре, може би второто действие е игра за двама ни…
— Махни се от мен, дебелак такъв!
— Не искаш ли да разбереш повече за мястото, което съм ти избрал? — безмилостно й се подигра той.
— Спести ми гнусните подробности.
— Но това прави играта по-забавна — той се наведе и я гризна по ухото. Тя застина. Възбуден, той й прошепна: — Мястото ти е да дращиш и да се задъхваш под мене…