— Не искам да бъда груба, но след като няма да плетеш, тогава защо дойде? — попита Луси.
— Защото оная вещица, майка ми, настоя! — изкрещя Миси разгневена. — Ако вие, глупачки такива, искате да ми бъдете приятелки, трябва да се промените.
Филипа скочи на крака.
— Мисля, че достатъчно дълго търпяхме обидите ти, Миси Монтгомъри!
— Не може да бъде! — подигра й се Миси.
Антоанет се изхихика.
— Остави я да продължи — махна с ръка към Филипа. — Мисля, че е забавна.
След шумни протести Филипа се съгласи да седне, като дълго намества полите си.
— Много добре, Миси. Може да говориш.
Миси закрачи из стаята, извила упорито ръце назад. След това се обърна към другите. Като видя разгневените им физиономии, реши да успокои духовете.
— Преди всичко, мисля, че Филипа току-що каза истината.
— Така ли? — учуди се Филипа.
Миси кимна.
— Истина е, че се държах детински с вас и специално онази вечер. Надявам се да приемете извиненията ми. Но как бихте могли да ме обвинявате, след като бях с онова четириного Фейбиан Фонтено? — след като не получи отговор, тя продължи: — Между другото, аз съм ви надживяла със сто и четиридесет години.
— Сто и колко? — попита Филипа.
— Какви ги говориш? — Луси клатеше глава.
— Казвам, че не е ваша вината, че сте такива, каквито сте — обясни Миси. — Но ако откажете да се промените… — тя заклати заплашително пръст. — Тогава грешката ще бъде ваша.
— Как да се променим? — попита Антоанет.
Миси започна да ръкомаха.
— Не е ли ясно? Не мога да повярвам, че вие трите търпите безропотно тормоза на своите съпрузи.
— Тормоз?! — извикаха трите едновременно.
— Да, дори бих казала, че сте робини! — заяви страстно Миси. — Вие нямате права. Не можете да гласувате, да съдите, да излизате навън без придружител. Нямате право да присъствате на събранията на мъжете. Като че сте някаква каста. Мнението ви никога не се взема на сериозно. Съпрузите ви се отнасят с вас като че ли сте интелектуално непълноценни.
— Но това не е вярно, Миси — защити се Луси пламенно. — Просто нашите интереси са различни.
Миси извъртя очи.
— О, да! Вашите дребни интереси — да раждате деца, да се грижите за къщата, да се подчинявате на съпрузите си.
Трите глави едновременно се поклатиха.
— Добре, кажете ми тогава — продължи Миси ядосана, — къде е написано, че жените нямат право да вършат това, което е позволено на мъжете? Кажете ми всички ли сте се родили с надпис на челото „само да ражда“?
Жените зяпаха слисани към нея.
— Но, Миси — защити се най-после Антоанет, — ние сме доволни от живота си.
— Наистина ли? — попита я предизвикателно Миси. — Тогава какво ще кажеш за тъмноокия развратник, когото би искала да промениш?
Антоанет пребледня като мъртвец.
— Тя говори за Брент — обясни й Филипа.
— Е, няма ли нещо в скъпия ти Брент, което не харесваш съвсем? — настоя Миси.
Антоанет прехапа устни.
— Аз… не харесвам начина, по които флиртува с другите жени.
— Аха!
— И понякога се чувствам толкова обидена, когато съм имала тежък ден… понякога бебето има колики, разбирате ли, а Брент иска… — гласът й потрепери и тя се изчерви като божур.
— Какво ви казах? — триумфираше Миси. — Този Казанова иска от теб да танцуваш всеки път, когато той пожелае, без да го е грижа дали ти вече не си изморена.
Антоанет кимна с разширени очи, а Луси довери на Филипа.
— Нямам представа за какво говори.
Филипа прикри ръка с уста и прошепна:
— Каквото и да е, сигурна съм, че е нещо неприлично.
— Защо не го отрежеш този негодник? — посъветва Антоанет Миси.
Очите на младата жена се разшириха, тя притисна ръка към гърдите си.
— Какво точно означава „да го отрежа“?
Миси махна с ръка.
— О, небеса! Ти мислиш, че ти предлагам да го кастрираш? Имам предвид да разделиш спалните — за разнообразие. Мисли за собствените си нужди и не му позволявай да те използва!
— Но съпругата е длъжна да задоволява… страстите на съпруга си.
— Глупости. А какви са задълженията на съпрузите към техните съпруги?
— Нашите съпрузи изпълняват своите задължения — подчерта важно Филипа. — Обзавеждат дома, осигуряват прехраната ни.
— Не говоря за покрива над главите ви и за трите яденета дневно — каза разгорещена Миси. — Говоря за отношението им към вас! Те не ви смятат за личности.
Трите жени си размениха изумени погледи.
— И таз добра. Вие сте безнадежден случай — каза Миси разочарована. — Никога не съм предполагала, че може да има толкова покорни жени.