— Каква лицемерна свиня! — каза Миси ядосана. Преди другите да успеят да протестират, тя продължи: — Вижте, дами, даден ни е само един живот… — спря за момент смутена. — Мисля, че всички вие можете да започнете.
— Да започнем какво? — попита Антоанет.
— Да осъществявате мечтите си.
Дамите помислиха за момент, после кимнаха.
— А ти какво ще правиш, Миси? — попита Луси.
— Какво искаш да кажеш?
— Каква е твоята мечта?
Миси се замисли за момент.
— Знаеш ли, не знам точно. Засега бих се заела с образованието на господин Фейбиан Фонтено.
Всички се разсмяха.
Малко по-късно Миси си тръгна. Останалите три жени доближиха глави.
— Не мислите ли, че това, което предлага, е направо предателство? — заяви Антоанет.
— Да, напълно скандално е — добави Луси.
— Но хайде да опитаме — предложи Филипа.
Трите се изкикотиха заговорнически.
— Знаете ли, Миси много се е променила — отбеляза Антоанет.
— Наистина, просто не мога да я позная — подкрепи я Луси.
— Но… не е ли голям късмет, че я познаваме? — попита Филипа.
Всички се съгласиха.
В пет следобед същия ден Миси беше повикана от родителите си в салона. Като разбра, че трябва да се срещне с Фейбиан, се ядоса.
Когато слезе, го видя да крачи по персийския килим.
— Здравей, Фейбиан, скъпи — обърна се тя към него нежно.
Той я гледаше яростно.
— Миси, ще ми обясниш ли тази бъркотия?
— Каква бъркотия? — попита тя невинно.
— Вбесила си всичките ми приятели. Подтикнала си съпругите им към бунт.
— Така ли? — превземаше се Миси, а миглите й пърхаха. — Това може само да ме радва.
Той пристъпи към нея вбесен.
— Знаеш ли, че в този прекрасен момент Луси Сержънт се е заключила на тавана и рисува херувимчета? Антоанет Макгий е на разузнаване за своя шапкарски магазин, а Филипа Мерсър опакова багажа си за Кентъки. Тръгнала е да купува чистокръвни коне.
— Браво! — каза Миси, като пляскаше с ръце.
Мускулите по лицето на Фейбиан играеха.
— Ти ще спреш тези глупачки веднага!
— Искаш да кажеш да изменя на решението на нашето заседание? Та то има за цел да повиши самочувствието ни на жени.
— Какво заседание?
— Добре. Наречи го заседание за постигане на целите — тя му намигна закачливо. — Искаш ли да знаеш каква е моята цел, Фейбиан?
— Моля те да ме просветиш.
Тя го погледна многозначително.
— Искам да премахна робството.
— Когато дяволът се вкочани, тогава ще го направиш.
— Чакай и гледай — каза тя тайнствено. — Колкото до замръзването на дявола, аз и другите дами ще разискваме този проблем на следващото си заседание — тя тръсна къдрици и тръгна да излиза.
Той се втурна след нея и грабна ръката й.
— Чуй ме, ти, малка кавгаджийке! Няма да има повече заседания! Ще убедиш тези жени да зарежат това безумие и да си стоят на мястото. А ти никога вече няма да ги подстрекаваш към предателство.
Дръзките му думи като че я смразиха. Тя го отблъсна ядосана.
— Слушай, негодник такъв! Защо не проумееш с дебелата си глава, че ще постъпвам с мен и моите приятелки така, както искам? А ти може да пукнеш!
— Не се самозабравяй. Миси — Вбесен, Фейбиан пристъпи заплашително. — Играеш играта, без да се съобразяваш с правилата. Забравяш, че те превъзхождам. Забравяш, че съм достатъчно силен, за да победя всеки.
— Ха!
— Както ти каза „Чакай и гледай“, Миси! — извъртя се на пети и изхвърча от стаята.
— И никога не се връщай обратно! — изкрещя след него тя.
Хвърли се на дивана. Чудеше се защо не се смее тържествуващо. Та нали беше победила? Тогава защо се чувстваше така, сякаш е изгубила нещо важно? Само времето можеше да разкрие колко голямо бе собственото й поражение.
Глава 21
Мелиса седеше на стол в спалнята си и плетеше шал. Срещу нея на леглото и се бяха излегнали три млади жени. Майка и ги беше представила като най-добрите й приятелки — Лайза, Мишел и Дженифър. Всички бяха привлекателни, неомъжени, около двадесетгодишни. Лайза, блондинка с кафяви очи, изглеждаше като излязла от модно списание. Мишел, жизнерадостна червенокоска, лакираше ноктите си. Дженифер, приятна брюнетка, превключваше каналите на телевизора.
Лайза вдигна поглед от списанието и се усмихна на Мелиса.
— Всички сме много щастливи, че вече се оправяш, Миси.
— Благодаря, много сте мили — каза Мелиса. Иглите й потракваха. — Ако не ви затруднявам, бих ви помолила да ме наричате Мелиса.
Гостенките си размениха изненадани погледи, а Мишел каза: