— О, може би няколко игри на карти, малко танци, чаша-две коняк — отговори Миси, като мигаше невинно срещу него.
Брент бе явно заинтригуван, но преди да каже нещо, Джереми се изкашля и се намеси:
— Дамите не пият коняк.
Миси го изгледа с отвращение.
— Какъв надут празноглавец си ти.
Почувствала предстоящия скандал, Луси побърза да вметне:
— Бихме могли заедно да четем от Библията.
Джереми размаха пръст пред жена си.
— Казвал съм ти вече, Луси, няма да ти разреша да се промъкнеш в групата ми по теология. Намирам тези долни машинации…
— Не я прекъсвай, Джереми — защити я Миси.
— Може ли да изучаваме Библията? — обърна се към Миси младата жена. — Толкова бих искала да дискутираме посланието на апостол Павел до коринтяните.
— Мисля, че е по-добре да се успокоиш — посъветва я Миси.
— Оох! — въздъхна Луси.
— Може да говорим за пролетния бал, който родителите на Миси уреждат след две седмици — вметна Антоанет. — Обзалагам се, че господин и госпожа Монтгомъри ще оповестят новата дата за сватбата на Миси и Фейбиан.
— Няма да направят нищо подобно — увери я Миси.
— Както и да е. Кой го е грижа за бала? — попита Брент.
— Аз ще си ушия нова рокля — отговори Антоанет нацупена.
— Кой го интересува твоята нова рокля? — продължи Брент с нарастващо раздразнение. — Твоята глупава превзетост само доказва, че мъжете и жените нямат нищо общо.
Миси отново му отправи ослепителната си усмивка.
— Наистина ли си сигурен, че нямаме нищо общо?
Докато Брент гледаше Миси раздразнен, а Фейбиан скърцаше със зъби, Луси каза:
— Знаете ли, имаме проблем с подготовката на базара в събота. Тъй като Филипа замина за Кентъки, нужен ни е някой, който да продава печивата й.
Великолепна идея осени Миси. Очите й светнаха пакостливо.
— Защо вие, тримата мъже, не го направите?
Последва бурна реакция на наранената мъжка гордост.
— Дума да не става! — отсече Джефри.
— Смехории! — заяви го Брент.
— Амин! — заключи Фейбиан.
— Не искате ли и вие тримата да подкрепите църквата? — попита Миси невинно.
— Рано сутринта в събота ние ще отидем на хълма, за да помагаме в построяването на павилионите — предизвикателно съобщи Фейбиан. — Тази подкрепа е достатъчна.
— А след това ще си похапвате скара и ще флиртувате с дамите, докато ние ще се трепем от работа! — протестира Миси.
— Продажбата на шалове и покривчици е женска работа — заяви Фейбиан.
— Аз пък съм на мнение, че истинският мъж достатъчно е уверен в своята мъжественост и не се бои от никаква работа — изстреля Миси. Тя се обърна към Брент и го потупа по ръката. — Какво ще кажеш, Брент? Ти ме нападаш така, сякаш си уверен в своята победа?
Докато Брент преглъщаше на сухо и я поглъщаше с поглед алчно, Антоанет започна да протестира.
— Миси, умолявам те да свалиш ръцете си от съпруга ми!
Миси се разсмя.
— Карам те да ревнуваш ли, Антоанет?
— Мисля, че не това е най-важното — каза тя сериозно.
— А кое е най-важното?
— Ти каза, че трябва да бъдем по-настъпателни…
— По-самоуверени.
— Както и да е. Не искам да флиртуваш с мъжа ми.
Миси отново се засмя.
— Права си и аз се извинявам! — намигна й тя. — Не трябваше да флиртувам с твоя съпруг, даже и да е развратник.
— Може и да е истина, но той е мой развратник.
Тримата присъстващи мъже гледаха слисани, а Миси продължи невъзмутимо:
— Съгласна съм с тебе. Всъщност исках само да провокирам Фейбиан. Той обаче е толкова сърдит и тъп, че не бих могла да го засегна, освен ако не хвърля бала памук по главата му.
Внезапно Фейбиан скочи на крака и размаха юмрук срещу нея.
— Достатъчно, Миси, тръгваме си.
Тя също стана, като го гледаше предизвикателно.
— Ти си можел да говориш?
— Да, а ти, както обикновено, не слушаш. Казах, че си тръгваме, така че се обличай.
— О, ти си типичен мъж! — говореше тя и размахваше ядосана ръце. — Предпочиташ да си тръгнеш, отколкото да видиш истината в очите.
— Каква истина?
— Мъжете и жените са равни, по дяволите. Няма причина, поради която жените да не бъдат включвани в бизнеса или в политиката. Няма причина, поради която мъжете да не могат да продават сладкиши…
— По дяволите, Миси. Брент, Джереми и аз не можем да продаваме ябълков пай!
— Искаш да кажеш, че не можете да го направите така добре, както биха го направили жените? — предизвика го тя.
— Не. Казвам, че това е женска работа.
— Точно там е проблемът. Вие сте тайфа тесногръди провинциални дръвници.
— Мисля, че всички чухме достатъчно — Фейбиан се наклони към Миси пребледнял, а очите му святкаха гневно.