— Не се надявай — просъска тя.
Миси тъкмо се обърна и понечи да тръгне, когато към тях пристъпи възрастна двойка. Усмихнат, Фейбиан каза на Миси.
— Скъпа моя, помниш ли моите баба и дядо — Анет и Пиер ла Брант?
Тя погледна немощните беловласи старци, протегна ръка и каза неловко.
— Как сте? За мен е удоволствие да ви видя отново.
— Прекрасно, мила моя — каза Пиер галантно, като й целуна ръка.
— Толкова сме щастливи да видим, че се възстановяваш, Мелиса — добави Анет, като целуна Миси по бузата.
Миси поговори няколко минути с възрастната двойка, но когато бяха подхвърлени няколко намека за новата дата на сватбата с Фейбиан, само скръцна със зъби. Най-сетне успя да се измъкне под предлог, че трябва да помогне на майка си.
Пристигаха все повече гости. Миси и Фейбиан обикаляха поотделно приятелите си. Съзнателно се избягваха. Но когато Миси го видя да поднася пунш за двама на най-красивата млада госпожица в Мемфис, кръвта й закипя. Скоро цигулките на музикантите подеха първия игрив валс и няколко двойки се завъртяха из огромния салон. Тя реши, че тази вечер ще танцува с всеки, който я покани. Нямаше да й липсват кавалери — Робъртсън Топ, Еужен Магивни, Дейвид Портър вече бяха изявили желанието си. Тя си го обясни с нашумялата си известност заради поведението си през онзи позорен ден, когато беше продавала целувките си.
Танцът с Робърт Бринкли почти й достави удоволствие. Той беше местен банкер, построил много пътища и железници. Беше чувала от баща си за предприятията му. Бринкли беше на средна възраст, но все още изглеждаше красив и елегантен с гъстата си посивяла коса, големите мустаци и умните очи.
— Господин Бринкли, вие ли сте построили хубавия път около нашата плантация? — прошепна тя, когато се завъртяха под звуците на шопеновия валс.
Той се усмихна приятно изненадан.
— Говориш за шосето, което свързва Мемфис с Джерман таун?
— Да — отговори тя.
— Как разбра, че моята компания е построила пътя?
— Баща ми спомена за това.
— О, да! Ти си много съобразителна млада дама. Повечето девойки не проявяват интерес към такива неща. Радвам се, че намираш пътя за необходим. По него удобно се пренася памучната реколта.
— Разбира се — тя прехапа устни. — Ще ми отговорите ли на още един въпрос?
— Стига да мога — отговори той великодушно.
— Защо, след като в Мемфис се отглежда толкова много памук, няма текстилна или трикотажна фабрика?
Той се намръщи.
— Какъв странен въпрос, зададен от толкова млада лейди.
— Ще ми отговорите ли?
— В града имаме една фабрика за преработка на памук — измърмори той.
Тя сви рамене.
— Хвърлете я в боклука. Аз говоря за основаването на истинска, процъфтяваща индустрия.
Усмивка на почуда се появи на устните му.
— Текстилна фабрика в Мемфис? Знаеш ли, че не съм се замислял върху това досега?
— Е, направете го — каза Миси решително. — Защо да не се оползотвори огромната реколта от памук тук, на място?
— Отлична идея — съгласи се той и бавно поклати глава. — Не мога да повярвам. Млада госпожица с глава на бизнесмен! Забележително!
Миси направи комична гримаса.
— Предполагам, че няма да дрънкате на всички, както повечето мъже в този град, че жената има въздух в главата си, а не мозък.
Той се засмя.
— Трябва да призная, че си се променила след твоята… злополука. Чух какъв смут си предизвикала със своите приятелки в деня, когато ударихте в земята трима от нашите разглезени синове.
Тя беше изумена.
— Искате да кажете, че сте знаели за облога между нас?
Той намигна важно.
— Мисля, че целият град знаеше.
— Великолепно!
— Много от нас с удоволствие наблюдаваха как Фонтено и неговата компания паднаха в собствената си клопка.
Тя се изкикоти.
— Харесахте ли вашата целувка, господин Бринкли?
— Искаш да кажеш нашата целувка — подразни я той.
Тя закачливо потупа ръката му.
— Ах, вие, хитър мошеник!
Той овладя усмивката си, погледна към една красива дама, която стоеше наблизо и разговаряше с Лавиния.
— Като предан съпруг не мога да си позволя да отговоря свободно по този въпрос. Ако бях по-млад щях да постъпя по друг начин. Но трябва да призная, че бях страшно впечатлен от твоята находчивост онзи ден.
Тя му хвърли предизвикателен поглед и се засмя.
— Значи, ако дойда при вас с планове за текстилна фабрика, вие ще ги финансирате?