Дълго време лежаха вплетени един в друг. Усети промяната в него, когато се отстрани от нея и хвърли на земята роклята й.
— Фейбиан? — попита тя меко.
Той стана и закопча панталоните си. Остави я да гледа очертанията на широкия му гол гръб. Отиде да вземе ризата и шалчето си. После се върна, застана до леглото и се взря в нея с тъмни, обвиняващи очи.
— Какво има? — извика тя.
— Беше много хубаво, Миси — каза цинично. — Ти беше много гореща, много тясна. Бих казал, че това беше най-хубавото изпълнение, което някога съм имал.
Тя го гледаше разярена.
— Защо, ти…
— Има само един проблем.
— Какъв проблем? — почти извика тя.
— Ти не беше девствена!
Думите му бавно пронизаха съзнанието и. През това време той вече беше прекосил стаята, беше взел сакото си и отворил вратата.
— Ти, негодник такъв! — извика тя.
Захвърлената по него малка ваза само се разби в затръшнатата врата. Миси избухна в сълзи.
Глава 28
— Добър вечер, достопочтени Уайт, госпожо Уайт — каза Мелиса.
— Добър вечер, скъпа — отговориха едновременно семейство Уайт.
Мелиса посрещаше гостите, които пристигаха на вечеря у тях. Облечена в красиво съчетаващи се зелена рокля и обувки, с богато накъдрена коса и съвършено гримирана, тя беше прекрасно цветно петно на фона на лъскавите антики във фоайето.
— Изглеждаш божествено, скъпа моя — каза преподобният Уайт усмихнат и погледна надолу към ръката на Мелиса. — Какъв красив годежен пръстен. Надявам се, че ти и Джеф ще провъзгласите тази вечер новата дата за сватбата.
— Изглеждаш напълно възстановена след злополуката — добави госпожа Уайт. — Толкова се зарадвахме, когато се присъедини към нашата група за изучаване на Библията!
— Благодаря и на двама ви за милите думи — отговори Мелиса. — Чувствам се по-добре. Сигурно в най-скоро време с Джеф ще насрочим новата дата на нашата сватба. Заповядайте в салона. Там са родителите ми.
Мелиса придружи възрастната двойка до хола, където те любезно се поздравиха с Шарлот и Хауард. Входният звънец иззвъня и Мелиса се върна да посрещне новите гости.
Леля Агнес, облечена в морскосиня рокля, се вмъкна вътре.
— Здравей, скъпа — каза тя и целуна момичето по бузата. — Тази вечер приличаш на кукла.
— Благодаря, лельо Агнес — отговори Мелиса в прегръдките на жената — Ти също изглеждаш много добре.
— Джеф пристигна ли вече? — продължи лелята.
Мелиса поклати глава, като се обърна да закачи палтото й на закачалката.
— Не още. Трябва да се изкъпе и преоблече след работа. После ще вземе майка си. Но сигурно скоро ще се появи.
Агнес забеляза пръстена на ръката на момичето и щастливо се засмя.
— Позволи ми да погледна този камък, скъпа.
Усмихната, Мелиса протегна ръка Агнес се загледа в играта на светлината върху овалния скъпоценен камък и подсвирна.
— Ще чуем ли някакво съобщение тази вечер? — попита, като намигна. — За сватба например.
— Страхувам се, че не още, лельо.
Агнес се намръщи.
— Шарлот ми каза, че не искаш да се омъжиш за Джеф, докато не намериш всички тия изгубени години. Това е пълна глупост, мене ако питаш — бързо прегърна момичето. — Не разбираш ли, че всички те обичаме точно такава, каквато си. Ти се превърна в чудесно създание! — Агнес заклати пръст пред лицето и. — Да не объркаш работите, дете!
— Благодаря, лельо Агнес.
Като гледаше леля си да влиза в салона, Мелиса внезапно съжали своята далечна братовчедка. Само ако знаеха всички тези хора каква е истината… Натъжи я фактът, че, изглежда, бедната Миси не липсваше на никого. Дори много се страхуваха Миси да не стане отново такава, каквато е била преди.
Когато на вратата се позвъни отново, Мелиса се обърна, за да посрещне Джеф и неговата майка — Айрин Далтън. Тя беше хубава жена, висока и стройна. Подобно на сина си, имаше руса коса и сини очи. Мелиса беше щастлива от факта, че през изминалите седмици двете с Айрин бяха станали добри приятелки.
— Мелиса — извика Айрин, като прегърна сърдечно момичето. — Джеф ми каза за годежния пръстен. Позволи ми да го разгледам.
След като Айрин спря да ахка и охка над диаманта, Джеф се приближи, прегърна и целуна годеницата си.
— Тази вечер си поразителна, любима — прошепна той, като я гледаше с възхитени очи.
— Ти също изглеждаш много добре — отговори тя. Беше толкова хубав в своя тъмносин костюм. Тримата влязоха заедно в салона. След като всички поздравиха новодошлите. Хауард наля шампанско на всеки и вдигна тост.