— Дали това означава същото, което си мисля?
— Разбира се! — когато тя възкликна, той докосна върха на носа й с пръст и добави: — Скоро ще ти купим бикини.
Тя тръсна глава упорито.
— Джефри, успях да се приспособя към условията на двадесети век, но никога няма да сложа върху себе си това крайно неприлично бельо.
— Никога? Хайде да се обзаложим — подразни я той. Притисна я до близката колона и започна да я гъделичка. Тя изписка и се напрегна да се пребори, но, извивайки се, неволно се притисна към него. Веднага след това борбата спря.
Джеф я хвана за раменете и я притисна към колоната. Тя почувства силното пулсиране на неговата мъжественост. Погледът му сякаш я пронизваше. Никога не беше я гледал толкова особено. Сякаш в този момент беше готов да я погълне.
— Мелиса, омъжи се за мен! — прошепна дрезгаво той. Наведе се развълнуван и започна да я целува по лицето. — Моля те, кажи, че ще го направиш! Мисля, че ако скоро не те притежавам, просто ще умра!
— Зная, Джеф. Чувствам се по същия начин — отговори, останала без дъх, тя. — Но защо не искаш да разбереш? Не мога да се обвържа истински с теб, преди да съм се уверила, че Миси е щастлива.
Той тежко въздъхна и погледна към вратата на близкото бунгало.
— Тогава искам да се любим, мила — настояваше дрезгаво той. Пръстите му играеха в косата й. — Ако времето или съдбата ни разделят… ще ни остане поне това преживяване.
— О, Джеф! — сърцето на Мелиса преливаше от любов и печал. — Трябва да разбереш, че всъщност аз все още принадлежа на Фейбиан.
— Да върви по дяволите Фейбиан Фонтено! — извика бурно той и обви лицето й с ръце. — Бих умрял, но не бих позволил на този негодник да те докосне! Ти си моя, Мелиса. Моя… Никога недей да забравяш това.
Джеф я целуна жадно. Езикът му проникна дълбоко в устата й.
Тя започна да стене от удоволствие — беше изпълнена с любов и желание. Това чувство беше по-силно от верността към семейството и съвестта, която я теглеше към миналото. Копнежът по него й причиняваше почти физическа болка. Сърцето й биеше до пръсване. Всеки неин дъх го поглъщаше. Женската й същност жадуваше за мъжката му топлина. Пръстите й блуждаеха по гърба му. Устните зовяха името му.
Когато я дръпна към кабината, тя все още се колебаеше. Джеф заобиколи до близкия стол, седна и я сложи на коленете си. Тя почувства стегнатите мускули на бедрата му, възбудената му мъжка сила, която се притискаше към нея. Разбра, че ще му се отдаде, ако ще и след това да умре.
— Какво има, любима? — придумваше я нежно той, като я притискаше към себе си и я целуваше по лицето — Да не би да се страхуваш, защото си девствена? Защото ти е за пръв път?
Малко беше да се каже, че е изплашена. Беше толкова развълнувана, че почти не можеше да диша.
— Не се страхувам от теб, Джеф — прошепна тя.
Почувства го, че се напрегна.
— Само не ми казвай, че Фонтено те е насилил да…
Тя поклати глава упорито.
— Не, никога не се е опитвал да ме насилва.
— Тогава какво има, любима? — попита той, като целуваше шията й.
Тя въздъхна тежко и преплете пръсти с неговите.
— Досега никога не съм го правила.
— Знам това.
— Искам да кажа… както на тебе ти се иска. Може би ще сбъркам нещо?
— Нима нашата любов е грешна? — попита той, а в гласа му се долови болка.
Измъченият й поглед срещна неговия.
— Разбира се, не, любими. Не би могла да бъде. Но може би…
— Да?
— Знам, че аз и моите приятелки са… не са… — нещастно заекна тя.
— Какви?
Тя се отдръпна и го погледна тъжно.
— Аз не съм сексуално освободена жена, Джефри. Може би ще те разочаровам.
Когато той започна да се залива от смях, тя съвсем се обърка. Разроши косите й и каза:
— Скъпа, трябва да знаеш, че досега не са успели да ме заинтересуват сексуално освободените жени.
Тя грейна щастлива.
— Наистина ли, Джеф. Тогава искаш да кажеш…
Той я щипна по носа.
— Искам да кажа, че много повече ми харесва да похитя една целомъдрена жена от деветнадесети век.
Очите й станаха огромни.
— Това означава ли, че ти си похитител на млади жени, Джефри?
— Само на една млада жена — цялата му шеговитост изчезна. Целуна я отново. — Отдай ми се, ангел — прошепна той. — Кажи ми, че от този момент ще бъдеш моя. Довери ми се, любима!
Мелиса не можеше да устои на пламенните му молби. Той беше прав. Ако съдбата ги раздели, те щяха да пазят спомена за тази нощ в сърцата си.
— Вярвам ти, Джеф? — прошепна му тя. — Твоя съм.
Секунди по-късно влязоха в тъмното бунгало. Джеф пусна резето. Вътре имаше само маса, столове и няколко шезлонга. Стените от трите страни бяха солидни. Предната беше цялата в прозорци, от които струяха снопове светлина.