Защото така действията им бяха предвидими. А това беше доста голяма слабост.
2.
Точно в 4,34 следобед вратата на задния служебен вход се отвори отвътре. Показа се висок чернокож прислужник в изпоцапан зелен работен комбинезон, нахлузил сребриста шапка. Той смъкна веригата на вратата и закачи края й на отсрещната стена. Количката му, натоварена с издути пластмасови торби с боклук, беше прекалено широка, за да се провре през отвора, без да се свали веригата.
Мъжът пристъпваше бавно, хвърляйки по две торби в двата контейнера за смет в далечния край на покритата рампа.
„Този мъж още е роб на белите — каза си Касим. — Виж го само — жалка отрепка, която едва се тътри с унило сведени очи. И той го знае. Мрази тази работа, както и надменните обитатели от жилищната сграда на «Ривъруолк»“.
Касим го следеше внимателно и мислено отброяваше крачките му. Дванадесет от вратата, после девет секунди, за да метне торбите с боклук в контейнера, след което се връща и отново повтаря цикъла.
При третото излизане на чистача Касим се шмугна незабелязано зад гърба му. Нямаше значение дали шапката и зеленият му работен комбинезон ще заблудят видеокамерата. Щеше да бъде далеч, когато някой се сети да провери пробива…
Добра се лесно до зле осветеното служебно стълбище. Оттам Касим се изкачи предпазливо на първия етаж, а сетне се втурна забързано през следващите три етажа. Тичането му помогна да се освободи от натрупания адреналин, което бе добре за самоконтрола.
На площадката на четвъртия етаж имаше неизползвана стая на чистачите, където скри торбата за боклук, с която беше влязъл в сградата. След което продължи до дванадесетия етаж.
За по-малко от три и половина минути след проникването в луксозната жилищна сграда мъжът се озова в коридора, пред вратата на апартамент 12F. Зае позиция точно пред шпионката на вратата. Пръстът му се приближи до звънеца, бял бутон в боядисаната тухлена стена.
Но не продължи по-нататък. Днес нямаше да натисне звънеца.
Без никакъв шум се извърна и излезе по същия път, по който бе дошъл. След броени минути се върна на оживеното Кънектикът авеню.
Цялата тренировка мина отлично. Нямаше сериозни затруднения, нито изненади. Сега Касим можеше спокойно да се скрие сред минувачите, многобройни заради пиковия час. Тук беше невидим. Беше неуловим в тази навалица.
Не изгаряше от нетърпение по-скоро да започне операцията на дванадесетия етаж. За него имаше значение само подготовката, синхронизацията, разчетът на времето, успехът…
Когато му дойде времето, Юсеф Касим ще бъде готов да изпълни своята част.
И ще се справи.
Всеки път по един американец.
3.
От известно време не се занимавах с полицейска работа. И се чувствах добре.
Стоях, опрял гръб на кухненската врата, отпивах от кафето на Нана и си мислех на какво ли се дължи това, че трите ми деца растяха прекалено бързо. Може би имаше нещо във водата, която пиеха… Докато мигнеш, и вече са пораснали. А ето в какво е цялата работа — или не можеш да понесеш мисълта, че хлапетата ти ще напуснат дома, или нямаш търпение да го сторят. Аз определено бях в първата група.
Най-малкото ми дете, Алекс-младши — Али, — щеше да тръгва на детска градина. Той е умно малко хлапе, което рядко се затваря в себе си, с изключение на случаите, когато знае, че искаш да узнаеш нещо от него. В момента е страстен фен на рубриката „Най-изумителните“ по „Енимъл Планет“, на Вашингтонския национален отбор по бейзбол, на биографията на Майкъл Джордан „Сол в обувките му“ и на всичко, свързано с извънземните. Включително и на доста странното телевизионно шоу, наречено „Гигантор“, с още по-странна музика, която не мога да си избия от главата.
Хубавата Джени бе заменила кльощавото си телце с наченки на чувствени извивки. Тя беше художничката и актрисата в семейството и вземаше уроци по рисуване по програмата за млади таланти „Коркоран Арт Рийч“.
А Деймън, който неотдавна порасна до метър и осемдесет, скоро ще постъпи в гимназия. Така че вече не изпада в детински възторзи, не си пада по празни разговори и ми се струва, че гледа доста по-сериозно на заобикалящия го свят.
За мен нещата също се промениха. Частната ми терапевтична практика процъфтява. За пръв път от години животът ми не е обвързан със силите на реда и закона. Както се казва — бях извън играта.
Е, почти. В живота ми има един старши детектив от отдел „Убийства“ — Бриана Стоун, известна още като Скалата, ако попиташ за нея детективите, с които работи. Запознах се с Бри на парти по случай пенсионирането на полицай, когото и двамата познавахме. Онази вечер прекарахме първия половин час в разговор за работата, а в останалата част говорихме за себе си — за най-различни шантави неща като например за участието й като гребец на кану в отбора на „Дрегън Боут Рейсинг Тийм“. В края на вечерта се осмелих да я поканя на среща. Всъщност, доколкото си спомням, май тя ме покани. Но едното доведе до друго и през онази нощ се прибрах с Бри. Повече не сме се оглеждали назад. Мисля също, че Бри ме покани да се приберем заедно.