Тогава разбрах кой се бе появил. Жената, която познавах като Санди Куинлан, току-що влезе в помещението. Беше си смъкнала черната перука и черните очила, които носеше, докато шофираше „Хайлендър“-а. Сега изглеждаше така, както бях свикнал да я виждам. С изключение на очите й. Те се плъзнаха по мен с равнодушно изражение, сякаш никога не се бяхме срещали.
Заедно с шока от срещата със „Санди Куинлан“ много загадки ми се изясниха. Макар и неохотно, изпитах уважение към ВПУ.
— Антъни — промълвих. Не беше въпрос, а констатация.
Не се заблуждавах, че това е истинското му име, но под това го познавах. И като се вгледах във ВПУ, сега забелязах приликата. Беше доста добър в гримирането, пък и беше талантлив актьор.
Той леко се поклони.
— Добър съм, нали? Повечето от кариерата ми премина на театралната сцена. Ню Йорк, Сан Франциско, Ню Хейвън, Лондон. В много отношения се гордея с ролята си на Антъни Демао, както и с това, че те изиграх, доктор Крос. Както се казва, направих те за смях!
— Значи ти си Тайлър Бел? — попитах.
Изглеждаше малко изненадан от въпроса ми. Или отново разиграваше театрален етюд?
— Ама ти не знаеш ли? Бедното копеле откачи. Пристигна във Вашингтон и изби сума хора. Включително и детектива, който убил брат му. После просто изчезнал от лицето на земята. Никой повече не го видял.
— Ти ли уби Бел в Монтана? — попита Бри.
— Ето какво ще ви кажа. — Размаха глока. — Нека първо ви подготвим за снимките. После ще ви покажа какво се случи с Тайлър Бел. Не можете да отречете, че оказвам пълно съдействие на полицията, нали?
„Санди“ сега пристъпи напред и застана до него. Той я целуна с показна страст, след което й даде пистолета. А накрая й връчи и камерата. Сега какво?
— Усмихнете се — подкани ни тя. — Или правете, каквото си искате. Само се дръжте непринудено. Бъдете себе си.
Присви коленете си за по-устойчива поза при снимане и завъртя камерата, докато на екрана на лаптопа не се появихме всички ние — Сампсън, Бри и аз.
— Добре, вече съм готова. Когато и ти си готов, можем да започнем. Ще снимаме на живо. И така… камера.
118.
Антъни Демао — това беше единственото име, с което можех да го наричам — бавно приближи зад мен, там, където най-малко исках да се намира.
— Далеч от очите, далеч от мислите? — попита той и се изсмя. — Или може би не, докторе?
Въжето се впи внезапно в китките ми, щом той го пристегна зад гърба ми. После завърза краищата му на възел. След това завърза другия край към халка в пода, която не бях забелязал при влизането. Така не можех да се изправя. Ето защо в кадъра Сампсън беше толкова приведен, осъзнах аз.
И всичко се разиграваше в реално време на екрана на лаптопа срещу мен. Чудех се колко ли хора гледат това в момента. Надявах се само Нана и децата да не са сред тях.
Когато приключи с мен, а после и с Бри, взе пистолета от Санди и зае мястото си в средата на пода. Пъхна глока отзад, в колана си, след което приклекна леко, с ръце зад гърба, сякаш и те бяха вързани като нашите. Какво, по дяволите, правеше сега?
Лицето му се изкриви в ужасна гримаса. После изхлипа шумно. Продължи да плаче. Играе роля, осъзнах изумено. Разиграва друг етюд. Кой беше сега?
Определено играеше някой друг, а не себе си. Преструваше се, че плаче, че е безкрайно натъжен.
— Защо ми причиняваш това? Не разбирам. Моля те, позволи ми да стана. Няма да избягам, обещавам. Моля те, човече, моля те. Много те моля!
Внезапно оръжието се появи иззад гърба на Антъни и той го насочи към главата си. Сега заговори като ВПУ:
— Ако искаш да оцелееш, господин Бел, продължавай да говориш. Хайде да те чуя как ще кажеш гласните.
— Ей, Ии, Ай, Оу, Ю — избъбри той, което предположих, че е доста добра имитация на Тайлър Бел.
— Ти си закрил банковата сметка на Бел, нали? — обади се Бри, преди аз да успея да си отворя устата.
— А преди това си изиграл ролята на Тайлър Бел в бакалницата — додадох аз. Това обясняваше опаковките — млякото и допълнителните продукти, — които намерихме в хижата на Тайлър Бел.
Антъни отново се изправи и се обърна първо на едната си страна, после и на другата, за да ни покаже брадата си, носа си, гъстите си вежди.
— Много добър грим, нали? Отливките са взети направо от лицето на Тайлър Бел.
— Мили боже! — ахна Бри, по-отвратена отвсякога. — Ти почти ме накара да се срамувам, че съм човешко същество.
— Почакай, имам още нещо друго за вас. Готино е. Сами ще се убедите, детективи.