— Здраво, Шефе.
— Здрасти, Дак. Наистина се радвам да те видя пак тук.
— Не толкова, колкото аз — уморено рече той и погледна косо койката ми. — Имаш ли нещо против да се просна там?
— Моля.
Тръшна се в койката и пусна една въздишка.
— Мамка му, излезе ми душата! Мога да спя цяла седмица… и май ще го направя.
— Давай и двамата да се наспим. А-а… качи ли го на борда?
— Да. Леле, каква тренировка!
— Сигурно. Все пак вероятно е по-лесно да свършиш нещо такова в някое малко, неофициално космодрумче като туй, отколкото да правиш номерата, които ги беше измислил в Джеферсън.
— К’во? Не, тук е далеч по-трудно.
— А?
— То е ясно. Тук всеки познава всекиго, а и хората ще приказват — Дак криво се усмихна. — Донесохме го на борда като кашон със замразени канални скариди. Трябваше да платим и експортна такса.
— Дак, как е той?
— Ами… — Дак се намръщи. — Доктор Чапек казва, че ще оздравее напълно… че просто е въпрос на време — и тук той избухна. — Само да можех да ги докопам тези плъхове! Сърцето ти може да се скъса и да ти се прииска да ревнеш, ако видиш какво са го направили, и въпреки това трябва да ги оставим да минат метър — заради него.
Сам Дак беше доста близо до това да ревне. Аз внимателно казах:
— Доколкото разбрах от Пени, трябва доста да са го малтретирали. Много лошо ли е ранен?
— А? Нещо не си я разбрал. Като се изключи, че беше кирлив и мръсен и имаше нужда от бръснене, изобщо не беше физически наранен.
Изгледах го глуповато.
— Мислех си, че са го пребили. Нещо като да са го обработили с бейзболна бухалка.
— Предпочитам да беше тъй! Кой го е еня за няколко счупени кокала? Не, не, работата е там какво са направили с мозъка му.
— Ох… — почувствах, че ми прилошава. — Промили са го?
— Да… И да, и не. Не е възможно да са се опитвали да го накарат да говори, защото той нямаше никакви тайни, които да имат каквото и да било политическо значение. Винаги е действал открито и всеки го знае. Трябва да са го правели просто, за да го контролират, да го пазят да не избяга — и той продължи:
— Док казва, че сигурно са използвали минималната дневна доза — колкото да го държат послушен — малко до преди да го пуснат. Тогава са му шибнали толкова, че да превърне един слон в ломотещ идиот. Челните дялове на мозъка му трябва да са просмукани като сюнгер за баня.
Стана ми толкова зле, че се зарадвах, загдето не съм ял. Веднъж се бях просвещавал на тази тема; тя ми е толкоз омразна, че направо ме хипнотизира. Според мен да бърникаш в личността на някой човек е нещо неморално и разлагащо в абсолютен космически смисъл. В сравнение с това убийството е чисто престъпление — направо дребна простъпка. „Промиване на мозъка“ е термин, дошъл до нас от комунистическото движение в края на Мрачната епоха; отначало са го прилагали, за да прекършват човешката воля и да променят личността чрез физически унижения и рафинирани изтезания. Само че това е можело да отнеме цели месеци; по-късно открили „по-добър“ начин, чрез който един човек можел за секунди да бъде превърнат в бръщолевещ роб — просто като се инжектира някое от кокаиновите производни в челните дялове на мозъка.
Тази мръсна техника първоначално била развита със законови цели — за да успокояват умствено неуравновесени пациенти и да ги правят податливи на психотерапия. От тази гледна точка тя представлявала хуманен напредък, защото била използвана вместо лоботомията — „лоботомия“ е термин, който е почти толкова остарял, колкото и „девствен пояс“, но иначе означава да разбъркаш мозъка на някой човек с нож така, че да унищожиш личността му, без да го убиеш. Да, наистина са го правели — също както някога са биели хората, за да „изгонят от тях бесовете“.
Комунистите развили новия начин на промиване на мозъците чрез лекарства до ефикасна техника, а когато вече нямало комунисти, бандите на Братята я изфинили още повече, докато стигнали дотам да могат да определят толкова слаба доза на някой човек, че той просто да стане податлив на водачество — или пък да го натоварят така, че да се превърне в лишена от мисли маса протоплазма — и всичко туй в благото име на братството. В края на краищата, не можеш да постигнеш „братство“, ако някой е толкова упорит, че да иска да има собствени тайни, нали? А какъв по-добър начин да се увериш, че той не крие нещо от теб, от това да мушнеш една спринцовка покрай очната му ябълка и да му цръкнеш една доза разговорливо сокче в мозъка? „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата.“ Софистика на злодеите ли — ха!
Разбира се, това сега отдавна-отдавна е извън закона, като се изключи терапията с изричното съгласие на съда. Престъпниците обаче го използват, а и ченгетата понякога не са бели лилии, защото това принуждава един затворник да проговори и не оставя абсолютно никакви следи. Дори е възможно на жертвата да бъде наредено да забрави какво й е било сторено.