— Опасявам се, че мисля именно това.
Поклатих глава.
— Политиката е мръсна игра!
— Не — отвърна с хъс Клифтън. — Няма такова нещо като мръсна игра. Само че понякога попадаш на мръсни играчи.
— Не виждам някаква разлика.
— Разликата е от земята до небето. Кирога е третостепенен политик и подставено лице — според мен, подставено лице на злодеи. Само че у Джон Джоузиф Бонфорте няма нищо третостепенно и той никога, ама никога не е бил подставено лице на когото и да било. Като привърженик той вярва в каузата; като водач ръководи нещата според убежденията си!
— Признавам си грешката — рекох смирено. — Е, тогава какво ще правим? Дали да не накараме Дак да се влачи така, че „Томи“ да стигне Нова Батавия едва след като той е влязъл във форма, за да свърши работата?
— Не можем да се мотаем. Няма защо да караме с повече от едно же; никой не би очаквал от човек на възрастта на Бонфорте да си натоварва ненужно сърцето, обаче не можем да отлагаме. Когато Императорът те повика, просто отиваш.
— Тогава какво?
Родж се втренчи в мен, без да ми отговори. Започнах да се изнервям.
— Хей, Родж, само без никакви щури идеи! Туй няма нищо общо с мен. Аз съм приключил, като се изключат няколкото случайни появявания из кораба. Мръсна-немръсна, политиката не е моя игра — просто ми платете и ме откарайте вкъщи и аз ви гарантирам, че никога няма дори да се регистрирам да гласувам!
— Вероятно нищо няма да ти се наложи да правиш. Доктор Чапек почти сигурно ще успее да го вкара във форма. Само че това изобщо няма да е трудно, няма да е като тази церемония с осиновяването — просто една аудиенция при Императора и…
— Императорът! — почти изпищях аз. Както и повечето американци, аз не разбирах монархията и дълбоко в сърцето си не одобрявах институцията — и въпреки това изпитвах някакво прокрадващо се, непризнавано благоговение към кралете. В края на краищата, ние, американците влязохме през задната врата. Когато заменихме положението си на асоциирани членове за предимствата на пълноправния глас в делата на Империята, бе постигнато изрично съгласие, че нашите местни институции, собствената ни конституция и така нататък няма да бъдат изменяни — и тихомълком се уреди никой член на кралското семейство никога да не посещава Америка. Може би това е лошо. Може би ако бяхме привикнали с кралските особи, нямаше толкова да се впечатляваме от тях. Във всеки случай, за отбелязване е, че „демократичните“ американски жени повече от всички останали тръпнат от мерак да бъдат представени в двора.
— По-спокойно, де — отвърна Родж. — Вероятно на теб изобщо няма да ти се наложи да го направиш. Просто искаме да бъдем подготвени. Просто исках да ти кажа, че едно временно правителство не е никакъв проблем. То нито подготвя закони, нито променя политиката. Аз ще се погрижа за цялата работа. Всичко, което ти ще трябва да направиш — ако изобщо ти се наложи да правиш нещо — е да направиш една официална визита при крал Вилем и евентуално да се появиш на една-две контролирани пресконференции, в зависимост от това колко време ще му трябва да се оправи. Това, дето си го направил досега, е далеч по-трудно — а освен това ще ти бъде платено независимо дали ще имаме нужда от теб или не.
— По дяволите, заплащането няма нищо общо с цялата работа! Въпросът е, че… е, както е казала една знаменитост от театралната история: „Включете ме извън списъка.“
Преди Родж да успее да отговори, в каютата ми, без да почука, влетя Бил Корпсман, изгледа ни и остро рече на Клифтън:
— Каза ли му?
— Да — потвърди Клифтън. — Той се отказа от работата.
— К’во? Глупости!
— Не са глупости — намесих се аз, — и между другото, Бил, тази врата, през която току-що влезе, има едно много хубаво местенце за чукане. Обичаят в занаята е да почукаш и да викнеш: „Облечен ли си?“ Иска ми се да го запомниш.
— О, я стига! Нямаме време. Какви са тия дрънканици, че си отказал?
— Не са дрънканици. Това не е работата, за която се уговорихме.
— Ала-бала! Може би си прекалено тъп, за да го разбереш, Смайд, но си затънал твърде дълбоко, за да приказваш за измъкване. Това няма да е здравословно.
Отидох при него и му хванах ръката.
— Заплашваш ли ме? Ако ме заплашваш, дай да излезем отвън и да си изясним нещата.
Той бръсна ръката ми настрани.
— В космически кораб? Ти май наистина си си прост. А не ти ли дойде в дебелата глава, че ти самият причини тази каша?
— Какво имаш предвид?
— Има предвид — отговори Клифтън, — че той е убеден, че падането на правителството на Кирога е пряка последица от речта, която произнесе днес. Възможно е дори да е прав. Само че това няма отношение към въпроса. Бил, би ли се опитал да се държиш сравнително учтиво? С караници доникъде няма да стигнем.