Майк Лосън
Двойни игри
Джо Демарко #3
На Кийт — най-хубавия подарък за рожден ден. Гордеем се с теб.
Пролог
Нямаха никаква представа каква ще бъде силата на експлозията. Техниците — безполезни както обикновено — обявиха, че бомбата може да срине само гаража, само съседните къщи или всичко в радиус от половин километър. Това зависи от много неща, компетентно се произнесоха те. От конструкцията на бомбата, от формата, която би определила посоката на взрива, и така нататък. Очевидно зависеше и от количеството амониев нитрат, с което са разполагали бомбаджиите. Всичко е относително.
Без майтап! — беше реакцията на Мърчант. — Благодаря за помощта.
Беше ясно като бял ден, че независимо от големината на бомбата той няма да успее да опразни близките домове. Започнеше ли евакуация, двамата мъже в гаража вероятно щяха да забележат включеното в три през нощта осветление и панически бягащите по пижами хора. Или, при известна доза късмет, някой от добросъвестните граждани щеше да се обади в местното радио и бомбаджиите щяха да научат, че са обкръжени от петдесет агенти на ФБР. След което най-вероятно щяха да задействат взривното устройство, а Мърчант и хората му, скрити на десетина метра от гаража, щяха да бъдат изпепелени. В буквалния смисъл на думата.
Ако бомбата избухнеше и убиеше неколцина цивилни, медийните кресльовци и политиците несъмнено щяха да подложат на унищожителна критика решението му да не евакуира застрашените мирни граждани. Щяха да го нарекат лекомислен и безотговорен, а шефовете му щяха да хвърлят цялата вина върху него, за да си спасят бюрократичните задници. Но какво от това? Той щеше да е мъртъв! Единственият разумен ход беше да забрави за евакуацията и да влезе в гаража. А дали да не се опита да преговаря с мъжете вътре? Не, не. Дори онези с костюмите в Хувър Билдинг бяха на мнение, че това е безполезно. Не се преговаря с хора, които са готови да убият себе си, за да ти видят сметката.
Какъв Ден на труда, Господи!
— Алфа до Браво — изрече той в радиостанцията. — Някакви следи от трети човек?
— Не, сър.
Двамата бомбаджии се намираха в гаража на двайсетина метра от двуетажна къща. Освен че ръководеше цялата операция, Мърчант командваше пряко и петимата от екип „Алфа“. Друг агент командваше екип „Браво“ от другата страна на гаража. Районът беше отцепен от отряд „Чарли“, наброяващ близо четирийсет души. Сред тях имаше и снайперисти, готови да ликвидират всеки, който им се стори подозрителен. Мъже с точен мерник, които със сигурност нямаше да пропуснат.
Мърчант и хората му носеха традиционната екипировка на отрядите за бързо реагиране: бойни каски с лицеви маски, черни маскировъчни гащеризони с бронежилетки, портативни радиостанции за връзка с Мърчант, прибори за нощно виждане, автоматично оръжие, карабини и пистолети 40-и калибър. Бяха облечени като за война, която всеки миг щяха да започнат.
— Алфа до Чарли. Вашето мнение? Засякохте ли трети човек?
— Не, сър.
Мамка му! Според предварителната информация терористите бяха трима, но до този момент никой не беше забелязал третия. Сведенията бяха оскъдни. Той може да спи в къщата, а можеше и да е излязъл да купи нещо. Но това вече беше без значение. Трябваше да действат преди зазоряване. Колкото повече отлагаха, толкова по-голяма ставаше опасността хората му да бъдат засечени. Или, не дай, боже, онези в гаража да решат да изкарат камиона. Тогава вече щяха да си имат работа с мобилна бомба и нещата ставаха сериозни.
— Алфа до всички! Влизаме! Браво, готови ли сте?
— Да, сър.
— Чарли, готови ли сте?
— Да, сър.
Мърчант кимна, въпреки че никой не беше в състояние да го види. Не можеше да разчита нито на предварителната информация, нито на сапьорите. Но в замяна на това можеше да разчита на своите момчета, при това стопроцентово.
Отново придърпа микрофона към устата си.
— Помнете, че ги искаме живи, но това не означава, че някой от вас трябва да умре.
Той напълни дробовете си с въздух, свали предпазителя и усети адреналина във вените си.
— Влизаме на три! — обяви той. — Едно, две…
Гаражът имаше две врати: едната нормална, като на къща, а другата, плъзгаща се, управлявана дистанционно. Отстрани се виждаха две прозорчета. Изпълнявайки заповедта, двата екипа запълзяха по корем. След броени секунди всичките десет души се залепиха за стените на гаража. Мърчант потупа по рамото един от хората си, който сръчно постави четири малки заряда C-4 по ъглите на голямата врата. Между тях се образува нещо като квадрат два на два, в центъра на който бе залепен петият заряд. Мърчант си пое дъх и отново включи микрофона.