Обърна се към мъжа и го попита за закусвалня в района наблизо. Онзи сви рамене и каза, че не се сеща. След което жената се намеси.
— За бога, Марк, нима забрави за закусвалнята насреща? — нервно попита тя. — Достатъчно е да пресечеш улицата!
Трябва да са съпрузи, прецени Демарко.
Доброто възпитание спаси живота му. Излязоха от асансьора и той тръгна след двойката. В този момент в сградата влезе куриер на „Федерал Експрес“ и всички направиха лека маневра, за да се отдръпнат от пътя му. В резултат Демарко се озова пръв на изхода. Възпитанието, което майка му беше насаждала от ранна детска възраст, се прояви в мига, в който понечи да мине през нея. В резултат отвори вратата и направи крачка встрани, за да пропусне дамата. След което се отприщи адът.
Наоколо започна да се сипе дъжд от счупени стъкла, гърбът на жената се блъсна в него, нещо го парна отляво. Миг по-късно десният му крак беше пронизан от остра болка — високо горе, от вътрешната страна на бедрото. Не разбра дали падна сам, или беше повлечен от тялото на жената. Във всеки случай се озова по гръб, а жената лежеше върху него. Някак между другото отбеляза, че лявата й буза я няма, но единствената му мисъл беше да се оттегли от изхода.
Тялото на жената се разтърси от ново попадение. Демарко направи опит да я отблъсне и да пропълзи встрани, но в същия момент отгоре им се стовари и съпругът. Така се оказа прикован не от едно, а от две тела. До слуха му долетяха писъци, куршумите продължаваха да свистят, рикоширайки в стените на фоайето. Усети, или по-скоро чу, как някои от тях се забиваха в телата на хората върху него.
Кубинката знаеше, че инцидентът ще бъде отразен точно по начина, който й беше удобен: двойка гангстери атакуват сградата на АБН, откривайки безразборна стрелба. Причините за този акт остават загадка. Отмъщение за неотдавнашен арест или за убит гангстер? Един господ знае какво е накарало тези наркоманчета да превъртят.
Хорхе беше паркирал точно срещу входа на сградата, но от другата страна на улицата. Платното беше сравнително тясно, не повече от двайсетина метра. Тя се прехвърли на задната седалка. Заповяда на Хорхе да открие безразборна стрелба, главно по посока на охранителите, които се виждаха през широките прозорци. Не й пукаше дали ще улучи някого — важното беше да изстреля голям брой куршуми с максимална бързина.
Идиотът дори не я попита как ще се измъкнат.
Кубинката искаше Демарко да излезе през вратата заедно с останалите хора. И той го направи. Видя го да крачи след двойката, а зад него вървяха още двама мъже. Отлично. Но в следващия миг се появи някакъв куриер на „Федерал Експрес“ — чернокож дебелак, който заизкачва стълбите с кашон на рамо и за момент скри фигурата на Демарко. Мамка му, помисли си отначало тя, но нещата изведнъж се подредиха по идеален начин: Демарко се озова пръв пред вратата и протегна ръка да я отвори. После, бог знае защо, в момента, в който тя вече натискаше спусъка, той се дръпна назад и направи път на жената да мине пред него.
Кубинката улучи жената, но улучи и Демарко. Беше абсолютно сигурна в това. Куршумите, които използваше, бяха такива, че минаваха през плътта, освен ако не заседнеха в кост. Видя как жената пада, изстреля още пет куршума в купчината от тела и изкрещя на Хорхе да потегля.
Заповяда му да завие на първата пресечка вдясно, а той безпрекословно се подчини, напомпан от притока на адреналин.
— Беше страхотно, боже! — възбудено изрева той. — Видя ли как се пръснаха онези стъкла?!
— Спри на следващата пряка! — рязко заповяда тя, зърнала голямата червена буква „М“ над станцията на метрото.
— Какво? — недоумяващо попита Хорхе.
— Спри колата! — изкрещя извън себе си кубинката.
Той се подчини, а тя го застреля в тила.
После слезе от колата, затвори вратата и се насочи към входа на метрото с бърза, но спокойна крачка. Тялото на Хорхе, проснато върху волана, почти не се виждаше през затъмнените стъкла на хондата. Клаксоните зад него започнаха да свирят в момента, в който краката й стъпиха на ескалатора.
43
Ема познаваше Дъг Чембърлейн от двайсет години. След продължителна служба като „зелена барета“ Дъг бе станал инструктор на специалните части, оставайки на тази длъжност до уволнението си от армията. В момента работеше в компанията „Прескот Секюрити“, предлагаща услугите на наемници, която и Идит Бакстър бе наела.