Очите ми се отвориха. Изтрещя гръмотевица. Светкавица освети спалнята ми отново. Сърцето ми биеше лудо.
На следващата сутрин извърших две аутопсии, после се качих горе, за да се видя с Нилс Вандер — шеф на лабораторията за пръстови отпечатъци. Намерих го в стаята за автоматична идентификация на отпечатъците. Седеше пред екрана на компютъра, дълбоко потънал в мисли. В ръката си държах моето копие от подробния доклад за прегледа на чантичката на Дебора Харви. Поставих го върху клавиатурата на компютъра му.
— Трябва да те питам нещо — повиших глас над непрестанното бръмчене на машината.
Вандер погледна към доклада с уморени очи. Рошавата му сива коса падаше върху ушите.
— Как въобще можа да откриеш нещо, след като чантичката е лежала толкова време в гората? Впечатлена съм.
Той върна погледа си към компютъра.
— Чантичката е найлонова, водоустойчива, а кредитните карти бяха предпазени от пластмасовите им пликчета, които се намираха в закопчано с цип отделение. Когато поставих картите в резервоара със суперлепило, се показаха много петна и частични отпечатъци. Дори нямах нужда от лазера.
— Доста впечатляващо.
Той леко се усмихна.
— Но няма нищо за идентификация — посочих.
— Съжалявам за това.
— Интересува ме шофьорската книжка. Нищо не е излязло от нея.
— Дори нито едно петънце — съгласи се той.
— Чиста?
— Като зъб на хрътка.
— Благодаря ти, Нилс.
Вандер вече се намираше другаде в мислите си — заминал за страната си от извивки и разклонения.
Слязох пак долу и проверих номера на магазин „Седем-единайсет“, който ние с Аби бяхме посетили миналата есен. Казаха ми, че Елън Джордан, продавачката, с която говорихме, няма да се появи там преди девет часа вечерта. Прекарах остатъка от деня в работа, без да спра дори за обед и без да разбера колко часа са изминали. Но като се прибрах вкъщи, въобще не се чувствах изморена.
Към осем часа, когато зареждах миялната машина, на вратата се позвъни. Избърсах си ръцете с хавлията и разтревожено отидох до предната врата.
Аби Търнбул стоеше там, с вдигната до ушите яка, тъжен поглед и измъчено лице. Студен вятър люлееше дърветата в тъмния ми двор и рошеше косата на Аби.
— Не отговаряш на обажданията ми. Надявам се, че няма да ми откажеш достъп до къщата си — каза тя.
— Разбира се, че не, Аби. Заповядай — отворих вратата широко и отстъпих назад.
Тя не свали палтото си, докато не я поканих да го направи. Предложих й да го закача, но тя поклати глава и го метна върху облегалката на стола, като че ли за да ме увери, че няма да остане много дълго. Аби беше облечена в избелели джинси и мъхнат, плетен туристически пуловер. Минах покрай нея, за да разчистя вестниците и документите от кухненската маса, и долових застояла миризма на цигари и дъх на пот.
— Нещо за пиене? — попитах, защото по някаква необяснима причина не можех наистина да й се ядосам.
— Каквото ти пиеш.
Аби извади цигарите си, докато приготвях питиетата.
— Трудно ми е да започна — каза тя, когато седнах. — Статиите бяха несправедливи към теб, най-меко казано. Знам какво си мислиш.
— Без значение е това, което аз мисля. По-добре е да чуя каквото искаш да ми кажеш.
— Казах ти, че съм направила някои грешки. — Гласът й леко потрепери. — Клиф Ринг бе една от тях.
Седях, без да проговоря.
— Той също е криминален репортер, един от първите хора, с които се запознах, след като се преместих във Вашингтон. Преуспяващ, интересен. Умен и уверен в себе си. А аз бях уязвима — тъкмо се бях преместила в нов град, бях минала през всичко, което се случи с Хена. — Аби извърна поглед от мен. — Започнахме като приятели, после всичко тръгна адски бързо. Не виждах какъв човек е, вероятно защото не исках да го видя. — Гласът й замря.
Изчаках търпеливо, докато се овладее.
— Доверих му живота си, Кей.
— Значи трябва да заключа, че подробностите в онази история идват от теб — казах.
— Не. Идват от записките ми.
— Какво означава това?
— Не говоря с никого за това, което пиша — обясни Аби. — Клиф знаеше за работата ми по тези случаи, но никога не съм навлизала в подробности, а и той не изглеждаше особено заинтересуван. — Тя започваше да се ядосва. — Но всъщност доста се е интересувал от всичко това. Такъв е начинът му на действие.
— Ако не си му обяснявала подробностите — прекъснах я, — тогава как е получил тази информация от теб?