— Бях му дала ключове от сградата и апартамента си, за да може, когато съм извън града, той да полива цветята и да прибира пощата ми. Сигурно си е направил дубликати.
Спомних си разговора, който водихме във Вашингтон. Аби бе споменала, че някой е проникнал в компютъра й и бе обвинила ФБР или ЦРУ, а аз се бях отнесла скептично към разказа й. Един опитен агент би ли проникнал във файла, без да се усети, че времето и датата на записа ще се променят? Не изглеждаше твърде вероятно.
— Клиф Ринг ли е влязъл в компютъра ти?
— Не мога да го докажа, но знам, че го е направил — отговори Аби. — Не мога да докажа, че е отварял пощата, но съм сигурна и в това. Не е много трудно да отвориш някое писмо на пара, да го запечаташ отново и да го върнеш в пощенската кутия. Поне не, ако имаш дубликат от ключа от кутията.
— Ти знаеше ли, че той пише тази история?
— Разбира се, не. Не знаех абсолютно нищо за нея, докато не отворих неделния вестник. Той е влизал в апартамента ми, когато е бил сигурен, че аз не съм там. Проникнал е в компютъра ми, разгледал е всичко, което е успял да открие. После е започнал да се обажда на хората, да събира цитати и информация, което е било доста лесно, защото е знаел къде точно да погледне и какво точно да търси.
— А допълнително го е улеснило това, че са те махнали от криминалната рубрика. Когато ти мислеше, че „Поуст“ се е отказал от тази история, всъщност редакторите са се били отказали от самата теб.
Аби кимна гневно.
— Историята е била предадена в това, което те наричат „по-надеждни ръце“. Ръцете на Клифърд Ринг.
Разбрах защо Клифърд Ринг не беше направил опит да се свърже с мен. Знаел е, че ние с Аби сме приятелки. Ако ме бе разпитвал за подробности по случаите, аз можеше да кажа нещо на Аби, а той е искал да я държи в неведение относно това, което става, за колкото се може по-дълго време. И така Ринг ме бе избягвал, бе ме заобиколил.
— Сигурна съм, че той… — Аби прочисти гърлото си и се протегна към питието си с треперещи ръце — … може да бъде много убедителен. Вероятно ще спечели награда. За статиите.
— Съжалявам, Аби.
— Никой няма вина, освен мен самата. Бях толкова глупава.
— Поемаме рискове, когато си позволим да обичаме някого…
— Никога няма да поема подобен риск отново — прекъсна ме тя. — С него вечно имах проблеми — един след друг. Винаги аз бях човекът, който прави компромиси и дава втори шанс, после трети и четвърти.
— Колегите ви знаеха ли за Клиф и теб?
— Внимавахме — уклончиво отговори тя.
— Защо?
— Редакцията е доста клюкарско място.
— Колегите ви със сигурност са ви виждали заедно.
— Внимавахме — повтори тя.
— Хората трябва да са усетили, че има нещо между вас. Напрежение, ако не нещо повече.
— Конкуренция. Пазене на собствената територия. Той щеше да каже точно това, ако го бяха попитали.
И ревност, помислих си. Аби никога не е можела да прикрива добре чувствата си. Можех да си представя яростната й ревност, а и как хората от редакцията биха я изтълкували, решавайки, че тя просто е прекалено амбициозна и завижда на Клифърд Ринг. А тя всъщност е ревнувала от останалите му връзки.
— Той е женен, нали, Аби?
Този път тя не успя да възпре сълзите си.
Станах, за да долея чашите ни. Сега тя щеше да ми каже, че той е бил нещастен с жена си, мислел е за развод и Аби е вярвала, че той ще изостави абсолютно всичко заради нея. Историята бе банална и предвидима. Бях я чувала хиляди пъти и преди. Аби бе използвана.
Оставих питието й на масата и нежно я потупах по рамото, преди да седна обратно на стола си.
Тя ми каза точно това, което очаквах да чуя. Погледнах я тъжно.
— Не заслужавам съчувствието ти — изплака тя.
— Ти си била наранена много повече от мен.
— Всички бяха наранени. Ти. Пат Харви. Родителите и приятелите на онези деца. Ако тези убийства не бяха станали, аз още щях да си работя в криминалната рубрика. Поне професионално щях да съм добре. Никой не би трябвало да има правото да причинява такава разруха.
Осъзнах, че тя вече не мислеше за Клифърд Ринг, а за убиеца.
— Права си. Никой не би трябвало да притежава подобна сила. А и никой не би я имал, ако ние не му позволим.
— Дебора и Фред не са му позволили. Джил, Елизабет, Джими, Бони. Всички те. — Тя изглеждаше съсипана. — Те не са искали да бъдат убити.