— Сигурно има парици — отбеляза Марино. — Кара скъпи коли, живее в готина колиба. Трудно ми е да повярвам, че изкарва толкова много от книжарницата.
— Не изкарва много — каза Бентън. — Според данъчната му декларация за миналата година е направил около трийсет хиляди долара. Но има имущество за над половин милион, солидна банкова сметка, недвижими имоти по крайбрежието, акции.
— Олеле — поклати глава Марино.
— Зависими от него хора? — попитах.
— Не — отговори Уесли. — Никога не се е женил, а и двамата му родители са умрели. Баща му имал страхотни успехи в бизнеса с недвижими имоти. Починал, когато Стивън бил на около двайсет години. Подозирам, че парите идват точно от него.
— А майка му? — поисках да знам.
— Починала една година след бащата. Рак. Стивън се появил доста късно в живота им. Майка му била на четиридесет и две години, когато го родила. Има един брат — Гордън. Той живее в Тексас, по-стар е с петнайсет години от Стивън, женен, с четири деца.
Уесли прехвърли бележките си и допълни информацията. Спъриър бил роден в Глочестър, посещавал университета във Вирджиния, където получил бакалавърска степен по английски. После се записал в армията, където изкарал по-малко от четири месеца. Следващите единайсет месеца работил в печатница, където основната му задача била да поддържа машините.
— Иска ми се да науча повечко неща за месеците, прекарани в армията — каза Марино.
— Няма много — отговори Уесли. — След като се записал, го изпратили като новобранец в района на Великите езера. Избрал военна журналистика като специалност и бил записан в школа за информация за отбраната във Форт Бенджамин Харисън, в Индианаполис. По-късно работил за главнокомандващия в Норфолк. — Той вдигна поглед от бележките си. — Около месец по-късно баща му умрял и Стивън се уволнил, за да може да се върне в Глочестър и да се грижи за майка си, която вече била болна от рак.
— А брат му? — запита Марино.
— Очевидно не е можел да се измъкне от работата и семейните си задължения в Тексас. — Бентън ни изгледа замислено. — Може да има и други причини. Разбира се, отношенията на Стивън със семейството му са ми доста интересни, но няма да науча много повече за известен период от време.
— Защо? — попитах.
— Прекалено е рисковано да говорим открито с брат му в този момент. Не искам той да се обади на Стивън и да ми върже ръцете. А и не е твърде вероятно Гордън да иска да ни сътрудничи. Членовете от едно семейство се държат заедно в такива случаи дори и иначе да не се разбират.
— Е, все си говорил с някого — каза Марино.
— С няколко човека от армията, от университета във Вирджиния, с работодателя му на печатарската преса.
— Какво ти съобщиха за копелето?
— Самотник — отговори Уесли. — Не особено добър като журналист. По-интересно му било да чете, вместо да интервюира някого или да пише материали. Очевидно печатарската преса му е подхождала доста добре. Седял си отзад със заровен в книгите нос, когато нямало много работа. Шефът му каза, че Стивън обичал да работи с пресата и другите машини, поддържал ги безупречно чисти, без нито едно петънце. Понякога дни наред не говорел с никого. Изобщо, описа го като особняк.
— Шефът даде ли ти някакви примери?
— Няколко неща — каза Бентън. — Веднъж една от работничките си отрязала върха на пръста с ножа за хартия. Стивън побеснял, защото тя изцапала с кръв цялото оборудване, което той тъкмо грижливо бил почистил. Реакцията му при смъртта на майка му също не била нормална. Когато се обадили от болницата, той седял и си четял по време на обедната почивка. Не показал никакви чувства, просто се върнал на стола си и продължил да си чете.
— Истинско добросърдечно момче — забеляза Марино.
— Никой не го описа като добросърдечен.
— Какво е станало след смъртта на майка му? — попитах.
— Според мен тогава Стивън е получил наследството си. Преместил се в Уилиямсбърг, наел магазина на търговския площад и отворил „Залата на търговеца“. Това станало преди девет години.
— Година преди убийствата на Джил Харингтън и Елизабет Мот — казах.
Уесли кимна.
— Тогава вече е бил в района. Живял е тук по време на всичките убийства. Работил е в книжарницата, откак я е отворил, освен за период от около пет месеца преди седем години. По това време магазинът бил затворен. Не знаем защо, нито пък къде е бил Спъриър тогава.