Аби се прозя и покри с ръка очите си.
Съобщих й какво става. После отидохме в кухнята и заредихме кафеварката.
— Бих платила какво ли не, за да мога да присъствам, когато претърсват къщата — каза тя.
Аби бе толкова напрегната, че се учудих как не изхвърча навън. Но тя остана цял ден вкъщи и изведнъж стана много работлива. Почисти стаята си, помогна ми в кухнята и дори измете терасата. Искаше да знае какво са открили полицаите и имаше достатъчно акъл, за да разбере, че ако отиде в Уилиямсбърг, няма да стигне доникъде, защото нямаше да й позволят да влезе в дома или книжарницата на Спъриър.
Марино се отби надвечер, когато ние с Аби зареждахме миялната машина. По израза на лицето му веднага разбрах, че новините не са добри.
— Първо ще ви кажа какво не намерихме — започна той. — Не открихме дори едно шибано нещо, което би убедило съдебните заседатели, че Спъриър е убил някого. Нямаше ножове, освен кухненските. Нямаше пистолети и амуниции. Никакви сувенири като обувки, бижута, кичури коса или нещо друго, което може да е принадлежало на жертвите.
— Претърсихте ли и книжарницата? — попитах.
— О, да.
— И колата, разбира се?
— Нищичко.
— Е, кажи ни какво намерихте — казах отчаяно.
— Достатъчно откачени неща, за да се убедя напълно, че той е нашият човек, док — отговори Марино. — Искам да кажа, тоя кретен далеч не е добро момченце. Пада си по порносписания, от онези, дето са пълни с жестокости и насилие. Освен това има и доста военни книги, особено за ЦРУ и досиета с изрезки от вестници отново за ЦРУ. Всичките заведени по каталог, с етикети. Тоя тип е по-подреден от някоя дърта библиотекарка.
— Открихте ли изрезки от вестници, свързани с тези случаи? — попита Аби.
— Да, включително и старите истории за Джил Харингтън и Елизабет Мот. Освен това намерихме и каталози за доста от така наречените „шпионски“ магазини, които предлагат всякакви идиотщини, свързани с „оцеляването“ — от блиндирани коли до детектори за бомби и очила за нощно виждане. ФБР ще провери какво е поръчвал през всички тези години. А и дрешките на Спъриър са интересни. Сигурно има около дузина найлонови анцузи в спалнята, черни или тъмносини. Етикетите им са изрязани, вероятно за да може да ги носи върху дрехите си, а след като си свърши работата, да ги изхвърли.
— Найлонът не изпуска почти нищо — казах. — Якетата и найлоновите анцузи не оставят много влакна.
— Точно така. Да видим сега, какво още имаше? — Марино поспря и довърши питието си. — О, да. Две кутии с хирургически ръкавици и солидно количество от онези еднократни калъфи за обувки, които носите долу в моргата.
— Терлички?
— Да. Дето ги обувате в моргата, за не си цапате обувките с кръв. И познай какво? Намериха карти, цели четири тестета, никога неотваряни, още в целофана.
— Но не открихте отворено тесте с липсващо вале купа? — попитах с надежда в гласа.
— Но, но това не е изненадващо. Той вероятно си взима валето купа и после изхвърля цялото тесте.
— Всички ли са от един и същи вид?
— Не, различни са.
Аби седеше мълчаливо на стола си, със скръстени в скута ръце.
— Не мога да разбера защо не сте намерили никакви оръжия — казах.
— Момчето е хитро, док. Внимателно е.
— Не е достатъчно внимателен. Запазил е изрезките за убийствата, анцузите, ръкавиците. И са го хванали на местопрестъплението, когато е крадял номерата на колата. Чудя се, дали не е бил готов да нападне отново?
— Той е имал откраднати номера на колата, когато е спрял и вас — посочи Марино. — А този уикенд не сме чули за нито една изчезнала двойка.
— Това е вярно — замислих се. — А и не носеше анцуг.
— Може да го облича по-късно, да го държи в багажника си. Аз лично смятам, че си има цял комплект.
— Открихте ли спортен сак? — запита директно Аби.
— Не — отговори Марино. — Нямаше комплект за убийци.
— Е, ако някога откриете спортен сак или комплект за убийства — добави Аби, — тогава може би ще намерите ножа му, пистолета, очилата и всичко друго.
— Ще търсим, докато говедото се прибере вкъщи.
— Къде е той сега? — попитах.
— Седеше в кухнята и пиеше кафе, когато аз си тръгнах — отговори Марино. — Направо невероятно. Ние претърсваме дома му, а той дори не се изпоти. Когато го запитахме за анцузите, ръкавиците и тестетата с карти, каза, че нямало да говори с нас, освен в присъствието на адвоката си. После отпи от кафето си и си запали цигара, като че ли ние въобще не сме там. О, да, това го пропуснах. Изродът пуши.