— Каква марка цигари? — поисках да науча.
— „Дънхил“. Вероятно ги купува от луксозното магазинче за тютюн до книжарницата. Използва и луксозна запалка. Доста скъпа.
— Това обяснява защо е махал хартията от фасовете, преди да ги остави на местопрестъпленията — казах. — „Дънхил“ се отличават лесно от останалите цигари.
— Знам — съгласи се Марино. — Имат златен пръстен около филтъра.
— Имате ли изследвания от заподозрения?
— О, да — ухили се Марино. — Това е козът, който трябва да надвие валето купа. Ако не можем да го свържем с останалите случаи, то поне ще го обесим заради убийствата на Джил Харингтън и Елизабет Мот. ДНК-то ще го закове. Иска ми се шибаните тестове да не изискваха толкова много време.
Марино си тръгна и Аби студено ме погледна.
— Какво мислиш? — попитах.
— Всичко това са косвени доказателства.
— Да, за момента е така.
— Спъриър има пари — каза тя. — Ще си наеме най-добрия адвокат, който може да се купи с пари. Мога да ти кажа какво точно ще направи. Адвокатът ще представи нещата така, като че ли клиентът му е бил накиснат от ченгетата и федералните агенти, защото те са притиснати да разрешат тези случаи. Ще се види, че доста хора търсят изкупителна жертва, особено в светлината на обвиненията, които отправи Пат Харви.
— Аби…
— Все пак убиецът може да е някой от лагера „Пиъри“.
— Ти всъщност не го вярваш, нали? — протестирах.
Тя погледна часовника си.
— Може хората от ФБР вече да знаят кой е и да са се погрижили за проблема. Тайно и без да вдигат шум около действията си. Това би могло да обясни защо след Дебора и Фред не изчезна нито една двойка. А някой трябва да бъде накиснат, за да се премахнат подозренията и въпросът да бъде приключен задоволително за обществото…
Облегнах се на стола, вдигнах лицето си към тавана и затворих очи, докато Аби продължаваше тирадата си, без да спира.
— Няма съмнение, че Спъриър е намислил нещо, щом крие номера. Но може просто да е свързано с наркотици. Може да е обикновен крадец или да се кефи, че кара с откраднати номера. Достатъчно е смахнат, за да подхожда за нашия човек, но светът е пълен с откачени, които никога не убиват. А и кой казва, че всичко в дома му не е било нарочно поставено там?
— Моля те, престани — казах кротко.
Но тя не пожела.
— Прекалено е лесно. Анцузите, ръкавиците, картите, порнографията и изрезките от вестниците. А и няма логика в това, че не са намерили никакви амуниции или оръжие. Спъриър е бил заловен неочаквано, не е знаел, че е под наблюдение. Всъщност не само че логиката липсва, но и всичко изглежда прекалено удобно. Единственото нещо, което хората на ФБР не са могли да сложат в къщата, е пистолетът, изстрелял куршума, който ти извади от Дебора Харви.
— Права си. Не са могли да го пробутат.
Станах и се захванах с бърсане на прах, защото не можех да седя спокойно.
— Интересно е, че единственото доказателство, което не са могли да пробутат, не се е появило.
И преди бях чувала истории за полицията и федералните агенти, които поставяли някъде улики, за да обвинят някого. „Вътрешни работи“ сигурно имаше цяла стая документи, пълни с подобни обвинения.
— Не ме слушаш — каза Аби.
— Ще отида да се изкъпя — отговорих уморено.
Аби се приближи до мивката, където изцеждах кърпата за чинии.
— Кей?
Спрях работата си и я погледнах.
— Искаш да е лесно — упрекна ме тя.
— Винаги съм искала нещата да са лесни. Но никога не са.
— Искаш да е лесно — повтори тя. — Не желаеш дори да помислиш, че хората, на които се доверяваш, могат да изпратят невинен човек на електрическия стол, за да си предпазят собствените задници.
— Не става дума за това. Не бих искала да го мисля и отказвам да го направя, освен ако има някакво доказателство. А и Марино е бил в дома на Спъриър. Той никога не би участвал в подобно нещо.
— Бил е — отдалечи се от мен Аби. — Но не е бил първият, който е отишъл там. По времето, когато е пристигнал в къщата, вече е можел да види това, което те са искали да види.
17.
Първият човек, когото видях, щом стигнах до офиса в понеделник, бе Филдинг.
Вече бе облякъл униформата си и чакаше да се качи в асансьора. Забелязах найлоновите сини еднократни терлици върху маратонките му и се сетих за намереното от полицията в къщата на Стивън Спъриър. Нашите доставчици бяха с държавен договор. Но във всеки град имаше много други магазини, които продаваха терлици и хирургически ръкавици. Нямаше нужда да си лекар, за да си купиш подобни стоки, така както нямаше нужда да си полицай, за да можеш да си купиш униформа, значка или пистолет.