— Надявам се, че си си починала добре през нощта — ме предупреди Филдинг, когато вратата на асансьора се отвори.
Влязохме вътре.
— Готова съм за лошите ти новини. Какво имаме за тази сутрин? — попитах.
— Шест аутопсии, всичките убийства.
— Страхотно — казах раздразнено.
— Да, почитателите на ножове и пистолети са имали натоварен уикенд. Четири стрелби, две намушквания. Пролетта дойде.
Слязохме на втория етаж. Свалях сакото си и си навивах ръкавите, когато влязох в кабинета си. Марино седеше на един от столовете с куфарчето си в скута и пушеше цигара. Реших, че някой от сутрешните случаи е негов, но после той ми подаде два доклада от лабораторията.
— Мислех, че ще искаш да ги видиш — каза той.
Върху един от докладите бе напечатано името Стивън Спъриър. Серологичната лаборатория вече бе довършила изследванията на кръвта му. Другият доклад бе на осем години — резултатите от пробата на кръвта, открита в колата на Елизабет Мот.
— Разбира се, ще почакаме още малко, преди да дойдат резултатите от ДНК-то — започна Марино. — Но до момента е добре.
Настаних се зад бюрото и започнах да разучавам докладите. Кръвта от фолксвагена бе група 0, тип ПГМ 1, ЕАП тип Б, АДА тип 1 и ЕСД тип 1. Това е новата характеристика на кръвните групи, определени по ензимен метод. Тази определена комбинация можеше да се срещне в приблизително осем процента от населението. Резултатите съвпадаха с тези на Стивън Спъриър. Той също бе група 0, типовете при другите кръвни проби съвпадаха, но тъй като бяха изследвани повечето ензими, комбинацията можеше да бъде сведена до един процент от населението.
— Не е достатъчно, за да го обвиним в убийство — казах на Марино. — Трябва да имаме нещо повече от факта, че резултатът от кръвната му проба го включва в група, състояща се от хиляди.
— Тъпо е, че докладът за старата кръв не е по-подробен.
— Тогава не са изследвали толкова много ензими — обясних.
— Могат ли да го направят сега? — предложи той. — Ако успеем да стесним групата, това много би ни помогнало. Проклетото изследване на ДНК-то на Спъриър ще отнеме седмици.
— Няма да могат — казах. — Кръвта от колата на Елизабет е прекалено стара. След толкова много години ензимите са се разпаднали, така че този път резултатите ще бъдат по-неточни, отколкото в осемгодишния доклад. Най-доброто, което можеш да получиш сега, е дали е група А, Б или 0, а почти половината от населението е 0. Нямаме друг избор, освен да чакаме резултатите от ДНК-то. Освен това — добавих — дори да можеш да го заключиш още сега, той веднага ще излезе под гаранция. Надявам се, че все още е под наблюдение.
— Наблюдават го като ястреби и можеш да се обзаложиш, че Спъриър го знае. Добрата новина е, че не е твърде вероятно да опита да пречука някого. Лошата обаче е, че има време да унищожи всички доказателства, които не открихме. Например оръжието.
— Липсващият спортен сак.
— Странно е, че не можахме да го намерим. Направихме всичко възможно. Само дето не му разкъртихме пода.
— Може би е трябвало да го разкъртите.
— Да, вероятно си права.
Замислих се къде ли Спъриър би могъл да скрие спортния сак и изведнъж се сетих. Не разбирах защо не съм се сетила по-рано.
— С каква фигура е Спъриър? — попитах.
— Не е много едър, но изглежда доста силен. Няма и грам тлъстина.
— Значи сигурно се грижи за себе си, спортува.
— Вероятно. Защо?
— Ако членува в някой спортен клуб, там трябва да има шкафче. Аз имам в Уестууд. Ако исках да скрия нещо, това щеше да е чудесно място за целта. На никого не би направило впечатление, че излизам от клуба със сак в ръка, или че слагам сака обратно в шкафчето.
— Интересна идея — каза Марино замислено. — Ще разпитам тук-там да видя какво мога да открия.
Той запали нова цигара и отвори куфарчето си.
— Имам снимки от колибата му, ако се интересуваш.
Погледнах часовника.
— Долу ме чака ужасно много работа. Трябва да побързаме.
Той ми подаде дебел кафяв плик със снимки. Бяха подредени грижливо и да ги разглеждаш бе все едно да видиш дома на Спъриър през очите на Марино. Започваха от тухлената фасада на колониалната къща с редица чемшири отпред. Виждаше се и каменната пътечка, която водеше към задната врата. Отзад се намираше и малкото павирано пътче към гаража, който беше залепен до къщата.