Пред къщата на Спъриър бе паркиран черен ягуар.
— Пат Харви — казах. — О, боже господи!
Марино удари спирачките.
— Стой тук — нареди ми той.
Марино изхвърча от колата, като че ли бе изстрелян, и се затича по пътя под проливния дъжд. Сърцето ми ускори ритъма си, когато той ритна вратата, за да я отвори, и с пистолет в ръка изчезна вътре.
Вратата остана отворена, после Марино се появи отново. Погледна към мен и извика нещо, което не успях да разбера.
Излязох от колата и се затичах натам. За секунди дрехите ми прогизнаха от дъжда.
В момента, когато влязох в антрето, усетих миризма на барут.
— Обадих се за помощ — каза Марино, като се оглеждаше наоколо. — И двамата са там.
Всекидневната се намираше вляво.
Марино забърза по стълбите, водещи към втория етаж. Снимките от къщата на Спъриър изплуваха в мислите ми. Познах стъклената масичка за кафе и видях пистолета върху нея. Под тялото на Спъриър имаше локва кръв. Вторият пистолет лежеше на няколко метра встрани. Спъриър бе по очи, на сантиметри от сивото кожено канапе, където Аби лежеше на една страна. Тя гледаше към възглавницата под бузата й с празен поглед. Предницата на светлосинята й блуза бе оцветена в яркочервено.
За момент не знаех какво да направя. Струваше ми се, че в главата ми шуми буря. Клекнах до Спъриър и го обърнах, без да се интересувам от кръвта, в която стъпваха обувките ми. Беше мъртъв, застрелян в корема и гърдите.
Отидох бързо до канапето и докоснах врата на Аби. Нямаше пулс. Обърнах я по гръб и започнах изкуствено дишане, но сърцето и дробовете й отдавна бяха забравили това, което трябваше да правят. Държах лицето й в ръцете си, усещах топлината й и долавях уханието на парфюма й. Не можех повече да се контролирам и се разплаках.
Не обърнах внимание на стъпките по дървения под, докато не осъзнах, че са прекалено леки, за да принадлежат на Марино. Погледнах нагоре в момента, когато Пат Харви вдигна пистолета от масичката.
Втренчих се учудено в нея и отворих уста.
— Съжалявам — каза тя.
Пистолетът подскачаше в ръката й, когато го насочи към мен.
— Госпожо Харви. — Гласът ми се прекъсна и протегнах ръце, изцапани с кръвта на Аби. — Моля ви…
— Просто стойте там.
Тя се отдръпна на няколко стъпки и леко наклони пистолета. Колкото и да е странно, първата ми мисъл бе, че тя е облечена със същото червено яке, с което бе дошла в дома ми.
— Аби е мъртва — казах.
Пат Харви не реагира. Лицето й беше посивяло, а очите — толкова тъмни, че изглеждаха черни.
— Опитах се да намеря телефон. Той няма нито един телефон.
— Моля ви, оставете оръжието.
— Той го направи. Уби моята Деби, уби и Аби.
Марино, помислих си. О, господи, побързай!
— Госпожо Харви, всичко свърши. Те са мъртви. Моля ви, оставете пистолета. Не влошавайте нещата.
— Нищо не може да стане по-лошо, отколкото е в момента.
— Не е вярно. Моля ви, изслушайте ме.
— Не мога да остана повече тук — произнесе тя със същия равен тон.
— Аз мога да ви помогна. Оставете пистолета. Моля ви — казах и станах от канапето в момента, когато тя вдигна оръжието. — Не — извиках, осъзнавайки какво възнамерява да направи Пат Харви.
Тя насочи дулото към гърдите си.
Хвърлих се към нея.
— Госпожо Харви! Не!
Експлозията я отхвърли назад и тя се препъна, изпускайки пистолета. Ритнах го встрани и той се завъртя бавно и тежко по гладкия дървен под. Краката й се подгънаха. Тя се протегна, за да се задържи за нещо, но нямаше за какво.
Марино изведнъж се появи в стаята и извика:
— Ох, мамка му!
Държеше пистолета с двете си ръце, с насочено към тавана дуло. Ушите ми бучаха. Коленичих разтреперана до Пат Харви. Тя лежеше на една страна със свити колене и притискаше гърдите си.
— Дай кърпи! — извиках на Марино.
Преместих ръцете й встрани и се захванах с дрехите й. Измъкнах блузата й и дръпнах нагоре сутиена, после притиснах купчината дрехи до раната под лявата й гърда. Чувах проклятията на Марино, докато тичаше из къщата.
— Дръж се — прошепнах, като притиснах отново раната, за да не може въздухът да нахлуе в нея и да унищожи дробовете.
Пат Харви се сви и простена.
— Дръж се — повторих.
От улицата се чу виенето на сирените. Червените светлини проникнаха през щорите, които закриваха прозорците на всекидневната. Стори ми се, че вън от къщата на Стивън Спъриър бушува пожар.