18.
Марино ме закара у дома и не си тръгна. Седях в кухнята, загледана навън в дъжда и почти не осъзнавах какво става около мен. На вратата се позвъни. Чух стъпки и мъжки гласове.
Малко по-късно Марино дойде в кухнята и придърпа един стол срещу мен. Седна на края му, като че ли не възнамеряваше да остане за дълго.
— Има ли друго място в къщата, където Аби може да е слагала нещата си, освен спалнята? — запита той.
— Не мисля така — измърморих.
— Е, ще трябва да погледнем. Съжалявам, док.
— Разбирам.
Той проследи погледа ми към прозореца.
— Ще направя кафе — надигна се Марино. — Да видим дали съм запомнил това, на което ме научи. Първият ми изпит, нали?
Той се задвижи из кухнята. Тропаха отварящите се врати на шкафовете и течеше вода. Марино напълни кафеварката и излезе от кухнята. Кафето закапа в каничката. След секунда Марино се върна с един от другите детективи.
— Това няма да отнеме дълго време, доктор Скарпета — каза детективът. — Оценявам високо сътрудничеството ви.
Той каза нещо с нисък глас на Марино. После излезе и Марино се приближи до масата, като постави чашата с кафе пред мен.
— Какво търсят? — Опитвах се да се съсредоточа.
— Преглеждаме бележниците, за които ми разказа. Търсим касети или нещо друго, което би могло да ни обясни защо госпожа Харви застреля Спъриър.
— Сигурен си, че тя го е направила.
— О, да. Пат Харви го направи. Истинско чудо е, че е още жива. Не е успяла да уцели сърцето си. Извадила е късмет, но вероятно няма да мисли така, ако оживее.
— Обадих се на полицията в Уилиямсбърг. Казах им…
— Знам — прекъсна ме той нежно. — Постъпила си правилно. Направила си всичко, което си могла.
— Те не желаеха да бъдат обезпокоени. — Затворих очи и се опитах да се преборя със сълзите си.
— Не е там работата — замисли се той. — Изслушай ме, док.
Поех си дъх дълбоко.
Марино прочисти гърлото си и запали цигара.
— Когато отидох до кабинета ти, поговорих с Бентън. ФБР приключило с анализа на ДНК-то от кръвта на Спъриър и сравнили резултатите с пробата от кръвта, намерена в колата на Елизабет Мот. Резултатите не съвпадат.
— Какво?
— Резултатите не съвпадат — повтори той. — Вчера го съобщили на детективите от Уилиямсбърг, които следели Спъриър. Бентън опитвал да се свърже с мен, но нямаше начин да ме открие и затова и аз не знаех. Разбираш ли какво ти казвам?
Втренчих се тъпо в него.
— Според закона Спъриър вече не е бил заподозрян. Перверзен тип — да. От най-смахнатите. Но не той е убил Джил и Елизабет. Кръвта в колата не е негова със сигурност. А ако той е убил останалите двойки, нямаме никакви доказателства за това. Да продължим следенето, наблюдението над къщата му или да тропаме по вратата му, когато има компания, би било полицейски тормоз. Имам предвид, че щеше да настъпи време, когато нямаше да има достатъчно ченгета, готови да продължат с всичко това, а Спъриър можеше да реши да ни съди. Затова ФБР се е отдръпнало. И така стана всичко.
— Той уби Аби.
Марино отмести погледа си от мен.
— Да, така изглежда. Касетофонът й е работил през цялото време и имаме всичко на запис. Но това не доказва, че е убил младежите, док. Изглежда, че госпожа Харви е очистила невинен човек.
— Искам да чуя касетата.
— Не искаш да я чуеш. Послушай ме.
— Ако Спъриър е бил невинен, защо тогава е застрелял Аби?
— Имам идея, базираща се на това, което чух на касетата и видяното на местопрестъплението — каза той. — Аби и Спъриър са говорили във всекидневната. Аби е седяла на канапето, където я намерихме. Спъриър е отишъл до вратата, за да отвори на някого. Не знам защо е пуснал Пат Харви да влезе. Струва ми се, че би трябвало да я познае, но може и да не съм прав. Тя е носила яке с качулка и джинси. Няма начин да разберем как се е представила и какво му е казала. Няма да го узнаем, докато не поговорим с нея, а дори и тогава не е сигурно, че ще разберем.
— Но я е пуснал да влезе.
— Отворил е вратата — каза Марино. — Тогава тя е извадила пистолета си — онзи, с който впоследствие се застреля. Подкарала го е насила обратно към всекидневната. Аби е седяла там, а касетофонът е работел. Колата на Аби е била паркирана отзад и госпожа Харви не я е видяла, когато е паркирала отпред. Не е знаела, че Аби е в къщата, и това е отклонило вниманието й за достатъчно време, така че Спъриър се е хвърлил към Аби, вероятно за да я използва като щит. Трудно е да се каже точно какво се е случило, но знаем, че пистолетът на Аби е бил у нея, сигурно в чантата й — на канапето до нея. Опитала се е да извади оръжието си, сборила се е със Спъриър и той я е застрелял. А после, преди да успее да убие госпожа Харви, тя е стреляла първа. Два пъти. Проверихме пистолета й. Три изстреляни гилзи.