Гробището „Холивуд“ беше най-разкошното място за мъртвите в Ричмънд. Простираше се на около четиридесет акра по хълмовете, покрити с широколистни гори и поточета, на север от река Джеймс. Извитите улички бяха павирани и наименувани, бяха поставени знаци за ограничение на скоростта. Поляните бяха изпълнени с гранитни обелиски, надгробни плочи и паметници на ангелчета, като повечето бяха над стогодишни. Тук бяха погребани президентите Джеймс Мънро и Джон Тайлър, Джеферсън Дейвис и тютюневия магнат Луис Гинтър. Имаше войнишка секция за убитите при Гетисбърг. Аби бе погребана в семейния парцел до сестра си Хена.
Застанах на малка полянка между дърветата и се загледах надолу към реката, която блестеше като мед, помътняла от последните дъждове. Виждаше ми се невероятно, че Аби вече е част от обитателите на гробището, гранитна плоча, избеляваща с течение на времето. Зачудих се дали все пак е успяла да се върне в бившата си къща, в стаята на Хена. Беше ми казала, че възнамерява да го направи, когато събере смелост за това.
Чух стъпки зад гърба си. Обърнах се и видях Уесли, който бавно вървеше към мен.
— Искала си да говориш с мен, Кей?
Кимнах.
Той свали тъмното си сако и разхлаби вратовръзката си. Загледа се към реката и зачака да чуе какво ще му съобщя.
— Има някои нови неща — започнах. — В четвъртък се обадих на Гордън Спъриър.
— Братът? — запита Уесли и ме погледна любопитно.
— Да, братът на Стивън Спъриър. Не исках да ти казвам за това, докато не проверя още няколко неща.
— Аз още не съм говорил с него — съобщи ми Уесли. — Но той е в списъка ми. Много неприятно се получи с резултатите от ДНК-то. Те все още са солиден проблем за нас.
— Точно за това искам да говорим. С ДНК-то няма проблем, Бентън.
— Не разбирам.
— По време на аутопсията на Спъриър, открих много стари терапевтични белези. Единият е от малък разрез над ключицата, който се свързва с човек, имал проблеми с кръвопреливане — казах.
— И това означава?
— Такива разрези не се правят, освен ако пациентът има сериозен проблем, травма, налагаща бързото вливане на течности — кръв или лекарства. С други думи — знаех, че Спъриър е имал солиден медицински проблем някога в миналото и започнах да мисля дали това няма нещо общо с петте месеца, в които е отсъствал от книжарницата — малко след убийствата на Елизабет и Джил. Имаше и други белези — над хълбока и бедрото. Те ме накараха да подозирам, че и преди са му взимали проби от костния мозък. Затова се обадих на брат му — за да науча малко повече за медицинската история на Спъриър.
— И какво научи?
— По времето, когато изчезнал от книжарницата, Стивън бил лекуван от апластична анемия — казах. — Говорих с хематолога му. Стивън получил пълна лимфоидна радиация и химиотерапия. Костен мозък от Гордън бил вкаран в Стивън и той прекарал доста време в турбулентната стая, или балона, както я наричат повечето хора. Сигурно си спомняш, че къщата на Спъриър приличаше на тези стаи — абсолютно стерилна.
— Искаш да кажеш, че трансплантацията на костния мозък е променила ДНК-то му? — попита Уесли с напрегнато лице.
— Да. Кръвните му телца са били напълно унищожени от анемията. При изследването резултатите са съвпаднали с тези на брат му, чийто тип АБО и дори типовете в другите кръвни групи са същите.
— Но ДНК-то на Стивън и Гордън не може да е било еднакво.
— Не, освен ако братята са еднолични близнаци, а те не са — отговорих. — Кръвната група на Стивън е съвпадала с кръвта, открита в колата на Елизабет Мот. Но на ниво ДНК е имало солидна разлика, защото Стивън е оставил кръв във фолксвагена преди трансплантацията на костен мозък. А когато наскоро взехме проба от кръвта на Стивън, получихме всъщност кръв от брат му. Това, което сравнявахме с ДНК теста от старата кръв във фолксвагена, не беше ДНК-то на Стивън, а на Гордън.
— Невероятно — каза Бентън.
— Искам нов тест от мозъка на Стивън, защото ДНК-то в другите клетки ще бъде същото като след трансплантацията. Костният мозък произвежда кръвни телца, затова, ако ти е направена трансплантация, получаваш кръвните телца на донора. Но клетките на мозъка, далака и спермата не се променят.
— Обясни ми тази апластична анемия — каза Уесли, когато тръгнахме да се разходим.
— Костният ти мозък вече не произвежда нищо. Всички кръвни телца са унищожени, като че ли вече си бил облъчен.
— Какво я причинява?
— Смята се, че е идиопатична — никой всъщност не знае. Но е възможно да е резултат от излагане на пестициди, химикали, радиация, органични фосфати. Важното е, че свързват апластичната анемия с бензола. Стивън е работил на печатарска преса. Бензолът е разтворител, използван за почистване на печатарски преси и други машини. Той е бил изложен на него всекидневно в продължение на една година.