— А симптомите?
— Умора, недостиг на въздух, температура, инфекции и кървене от венците и носа. Спъриър вече е страдал от апластична анемия, когато е убил Джил и Елизабет. Сигурно е имал кървене от носа, появяващо се и при най-слабата провокация. Стресът винаги влошава нещата, а той е бил подложен на солиден стрес при отвличането на Елизабет и Джил. Вероятно от носа му е започнала да тече кръв. Това обяснява точно кръвта по задната седалка на колата на Елизабет.
— Кога най-после е отишъл на лекар? — попита Уесли.
— Месец след убийството на момичетата. По време на прегледа открили, че броят на белите кръвни телца бил доста нисък, а също така ниски били и хемоглобинът и тромбоцитите му. А когато тромбоцитите са толкова малко, кървиш много.
— Значи той е бил много болен, когато е извършил убийствата?
— Можеш да имаш апластична анемия дълго време, преди тя да се изостри — отговорих. — Някои хора я откриват едва при обикновен медицински преглед.
— Лошото здраве и изгубване на контрола над първите му жертви са го накарали да се оттегли — замисли се Уесли на глас. — Изминали са години. Той се е възстановил и е започнал да фантазира. Преживявал е убийствата отново, премислял ги е и е усъвършенствал техниката си. Най-накрая е станал достатъчно самоуверен, за да започне отново да убива.
— Да, това може да обясни дългия интервал. Но кой знае какво се е въртяло из главата му?
— Уви, никога няма да го научим — каза Уесли мрачно. Той спря и се загледа в един стар надгробен камък. После проговори: — И аз имам някои новини. В Ню Йорк има един шпионски магазин, чиито каталози намерихме в дома на Спъриър. Поразучихме и установихме със сигурност, че преди четири години той си поръчал оттам очила за нощно виждане. Освен това открихме и един оръжеен магазин в Портсмут, където е закупил две кутии „Хидра-шок“, по-малко от месец преди изчезването на Дебора и Фред.
— Защо го е правил, Бентън? — попитах. — Защо е убивал?
— Никога няма да успея да ти дам задоволителен отговор, Кей. Но поговорих с бившия му съквартирант от университета. Той ми намекна, че отношенията на Спъриър с майка му били доста нередовни. Тя била ужасно критична и властна, вечно го унижавала. Зависел от нея и в същото време вероятно страхотно я е мразил.
— А какво ще кажеш за избора му на жертви?
— Смятам, че се е насочвал към млади жени, които са му напомняли какво не би могъл да притежава, момичета, които никога не биха му обърнали внимание. Когато е виждал привлекателна двойка, това го е влудявало, защото той самият е бил неспособен да създава приятелства. Въобразявал си е, че чрез убийствата ги притежава. Радвал се е, че има надмощие над това, на което завижда. — Бентън се замисли и добави: — Ако вие с Аби тогава не бяхте се сблъскали с него, съмнявам се, че въобще щяхме да го хванем. Страшен е начинът, по който се развиват нещата. Убиецът Бънди бе спрян, защото единият му фар не светел. Синът на Сам бе заловен заради глоба за паркиране. Късмет. Извадихме късмет.
Не се чувствах късметлийка. А и Аби нямаше късмет.
— Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че откак цялата история се появи в новините, ни се обадиха много хора, които твърдяха, че някой, отговарящ на описанието на Спъриър, ги е приближавал пред разни барове, бензиностанции и магазини. Дори в един от случаите една двойка го закарала донякъде. Казал им, че колата му се повредила. Децата го закарали до вкъщи. Без проблеми.
— По време на тези сухи тренировки само към смесени двойки ли се е ориентирал? — попитах.
— Невинаги. Това обяснява, защо е спрял и вас с Аби, за да ви пита за посоката. Спъриър е обичал риска, фантазиите си. В известно отношение убийството е било случайно в игричките му.
— Все още не разбирам напълно защо ЦРУ толкова се тревожеше, че убиецът може да е от лагера „Пиъри“ — казах.
Бентън спря и прехвърли сакото в другата си ръка.
— Имаше и още нещо, освен валето купа — каза той. — На пода, под седалката в колата на Джим и Бони, полицията откри пластмасова компютърна карта за бензин. Решихме, че тя случайно е изпаднала от джоба на убиеца, докато е отвличал младежите.