— Е, и?
— Името на компанията, издала картата, бе „Син-Трон“. След известно проучване установихме, че е на сметка на „Викинг Експорт“. А това е прикритието на лагер „Пиъри“. Подобни карти се издават на персонала на лагера, за да ги използват на бензиностанциите на базата.
— Интересно — казах. — Аби споменаваше за някаква карта в бележките си. Реших, че става дума за валето купа. Тя е знаела за кредитната карта, нали, Бентън?
— Подозирам, че Пат Харви й е казала. Госпожа Харви знаеше за това от доста време. Всъщност това обяснява и обвиненията й по време на пресконференцията, когато твърдеше, че нещо се прикрива.
— Очевидно вече не го е вярвала, когато реши да убие Спъриър.
— Директорът й обясни някои неща след пресконференцията, Кей. Нямахме друг избор, освен да й обясним подозренията си, че картата е била оставена нарочно. Подозирахме го от самото начало, но това не означава, че не сме го приели сериозно. А и ЦРУ го приемаше доста сериозно.
— И затова я накараха да мълчи.
— Поне я накараха да се позамисли. А след арестуването на Спъриър директорът й разказа някои подробности.
— Как Спъриър е успял да се снабди с карта, издадена от лагера „Пиъри“? — зачудих се.
— Много агенти от лагера „Пиъри“ посещават книжарницата му често.
— Искаш да кажеш, че е успял да открадне картата от някой от клиентите си?
— Да. Да предположим, че агентът си е тръгнал от книжарницата и е забравил портфейла си на щанда. Докато се върне обратно да си го потърси, Спъриър може вече да го е прибрал и да е излъгал, че не го е виждал. А после оставя картата в колата на Джим и Бони, за да направим връзка между убийствата и лагера „Пиъри“.
— На картата няма ли номер за самоличност?
— Номерата са на лепенките, които бяха махнати, така че не можехме да разберем на кого принадлежи картата.
Усетих, че се изморявам и краката започват да ме болят, докато стигнем до паркинга, където бяхме оставили колите си. Хората, почели погребението на Аби, си бяха тръгнали.
Уесли изчака да отворя колата си, после докосна ръката ми и каза:
— Съжалявам за онези случаи, когато…
— Аз също — не го оставих да довърши. — Ще продължим оттук, Бентън. Направи всичко възможно Пат Харви да не бъде наказана допълнително.
— Смятам, че на съдебните заседатели няма да е трудно да разберат колко е изстрадала тя.
— Тя знаеше ли за резултатите от ДНК-то, Бентън?
— Пат Харви си има начини да открива критични за разследването подробности, въпреки нашите усилия да я държим настрани, Кей. Подозирам, че е знаела. Това чудесно обяснява извършеното от нея. Вярвала е, че Спъриър никога няма да бъде наказан.
Влязох в колата и запалих двигателя.
— Ужасно съжалявам за Аби — добави Бентън.
Кимнах и затворих вратата. Очите ми се изпълниха със сълзи.
Подкарах по тесния път към изхода на гробището и минах през величествената порта от ковано желязо. Слънцето блестеше по служебните сгради в далечината, лъчите му проблясваха и между дърветата. Отворих прозореца и подкарах на запад към вкъщи.