— А те отговориха ли ви? — запита Аби и записа нещо в бележника си.
Аби я погледна внимателно.
— Казаха ли ви накъде са тръгнали?
— Споменаха за плажа. Спомням си го, защото им казах, че са късметлии. Струва ми се, че винаги когато хората потеглят към разни интересни места, аз вечно съм закована тук. Плюс това ние с гаджето ми току-що бяхме скъсали. И нали разбирате — бях доста изнервена.
— Разбирам — усмихна се Аби любезно. — Разкажете ми повече за техните действия, Елън. Нещо не ви ли направи впечатление?
Тя помисли малко, после каза:
— Не. Бяха много мили, но наистина бързаха. Предположих, че защото тя силно се нуждаеше от тоалетна. Но най-вече си спомням колко любезни бяха. Нали разбирате, тук редовно идват хора, които искат да използват тоалетната и когато им кажа, че не е разрешено, започват да се държат противно.
— Споменахте, че вие сте ги насочили към мястото за отдих — каза Аби. — Спомняте ли си какво точно им казахте?
— Естествено. Казах им, че има място за отдих недалеч оттук. Просто да се върнат на И-64 — посочи тя — и ще го видят след пет-десет минути. Няма начин да го пропуснат.
— Имаше ли още някой тук, когато им казахте това?
— Ами разни хора влизаха и излизаха. По пътищата има много народ. — Тя се замисли за момент. — Струва ми се, че отзад имаше някакво хлапе, което играеше на електронните игри. Малкият досадник вечно кисне тук.
— А някой друг, който да е бил близо до щанда по същото време? — настоя Аби.
— Имаше един мъж. Той влезе точно след тях. Разглеждаше списанията, а накрая си купи само кафе.
— По времето, докато говорехте с двойката ли стана това? — Аби неуморно преследваше подробностите.
— Да. Спомням си, защото той беше много дружелюбен и каза на момчето нещо за това, че джипът му е доста хубав. Те караха червен джип. Един от онези — луксозните. Беше паркиран точно пред вратата.
— Какво стана после?
Елън седна на стола пред касата.
— Ами май това беше всичко. Влязоха някакви други клиенти. Мъжът с кафето си тръгна и може би след около пет минути и те излязоха.
— А човекът с кафето — той до щанда ли стоеше, докато насочвахте двойката към мястото за отдих? — поиска да узнае Аби.
Елън се намръщи.
— Трудно ми е да си спомня. Струва ми се, че докато обяснявах, той разглеждаше списанията. После момичето отиде да си избере това, от което се нуждаеше, и се върна на щанда, когато той плащаше кафето си.
— Казахте, че те са излезли около пет минути след него — продължи Аби. — Какво правиха през това време?
— Ами всичко отне няколко минути — отговори тя. — Момичето сложи картон с шест бири на тезгяха. Аз й поисках някакъв документ и се оказа, че е под двайсет и една, така че не можех да й продам бирата. Но тя не се засегна от това, само се разсмя. Всъщност ние всички се разсмяхме. Аз не го приемам лично. По дяволите, навремето аз също опитвах. Та както и да е, накрая тя купи шест пепсита. И после си тръгнаха.
— Можете ли да опишете човека, онзи с кафето?
— Не много добре.
— Бял или черен?
— Бял. Струва ми се, че беше тъмен. Черна коса или тъмнокестенява. В края на двайсетте или началото на трийсетте години.
— Висок, нисък, дебел, слаб?
Елън погледна към задната част на магазина.
— Среден на ръст. Добре сложен, но не едър.
— Брада или мустаци?
— Мисля, че нямаше… Чакайте една секунда — лицето й светна. — Косата му беше къса. Да! Всъщност спомням си как тогава ми мина през ума, че изглежда като военен. Нали знаете, наоколо има доста военни. Често се отбиват тук на път за Тайдуотър.
— Какво още ви накара да мислите, че може да е военен? — запита Аби.
— Не знам. Вероятно маниерът му. Трудно ми е да обясня, но когато си виждал много военни, се стига дотам, че вече можеш без грешка да ги разпознаеш. Просто има нещо в тях. Като татуировките например. Доста от тях имат татуировки.
— Този човек имаше ли татуировка?
Учудването й прерасна в разочарование.
— Не забелязах.
— А как беше облечен?
— Ъъъ…
— Костюм, вратовръзка? — настоя Аби.
— Е, не беше с костюм и вратовръзка. Нищо елегантно. Вероятно джинси или тъмен панталон. Може и да е носил закопчано яке… Господи, наистина не съм сигурна.
— Случайно да си спомняте каква кола е карал?