Труповете лежаха един до друг, с лица надолу, в малко сечище на около два километра от черния път, където оставихме колите си. Разлагането очевидно бе започнало отдавна, защото от телата бяха останали само скелетите. Дългите кости на ръце и крака се подаваха като мръсни сиви пръчки от изгнилите дрехи, засипани с листа. Черепите бяха отделени и избутани или търколени на един-два метра встрани, вероятно от дребни хищници.
— Намерихте ли чорапите и обувките им? — запитах, защото не видях нищо подобно.
— Не, мадам. Но намерихме едно портмоне. — Моръл посочи към трупа отдясно. — Четиридесет и четири долара и двайсет и шест цента. Плюс шофьорска книжка на името на Дебора Харви. — Той протегна ръка отново и добави: — Предполагаме, че левият труп е на Фред Чейни.
Жълтата лента, указваща местопрестъпление, проблясваше влажно срещу мрачната купчина дървета. Съчки пращяха под краката на мъжете, които оглеждаха сцената, гласовете им се сливаха в неясно бърборене под унилия, непресекващ дъжд. Отворих лекарската си чанта и извадих чифт хирургически ръкавици и фотоапарата си.
За известно време не помръднах, само стоях и разучавах смалените, безплътни тела пред мен. Определянето на пола и расата на скелетите невинаги може да стане от един поглед. Не бих се клела в нищо, докато не погледна тазовете, закрити в момента от нещо, което приличаше на тъмносини или черни джинси. Но съдейки по характеристиките на трупа от дясната ми страна — дребни кости, малък череп и слепоочни кости, тясно чело и кичурите дълга руса коса, залепнали по изгнилите дрехи, нямах причина да мисля за друго, освен за бяла жена. Размерът на спътника й, по-грубите кости, широкото чело, големият череп и плоското лице, подхождаха на бял мъж.
Що се отнася до случилото се с двойката — не можех нищо да кажа. Нямаше пречупени прешлени, които да насочват към удушаване. Не видях фрактури или дупки, които можеха да покажат следи от удари или куршуми. Мъж и жена лежаха кротко заедно в смъртта си, костите на лявата й ръка — пъхнати под неговата дясна, като че ли се е държала за него до края, празните очни ябълки гледаха тъжно под стичащия се по черепите дъжд.
Преместих се по-близо, коленичих и чак тогава забелязах ивица тъмна почва, толкова тясна, че едва се виждаше от двете страни на телата. Ако бяха умрели през уикенда на Деня на труда есенните листа още нямаше да са паднали и земята под тях щеше да е сравнително гола. Не харесах преминалите през ума ми мисли. Достатъчно неприятно бе, че полицаите се разхождаха из цялата околност от часове. По дяволите! Да местиш или разбуташ труп по какъвто и да е начин, преди съдебният лекар да е пристигнал, е ужасен грях, и всеки от полицаите тук го знаеше.
— Доктор Скарпета? — наведе се към мен Моръл, чийто дъх образуваше бяло облаче от студа. — Току-що говорих с Филипс. — Той погледна към няколко от полицаите, които претърсваха гъстите храсти, на около десетина метра от нас. — Той намерил един часовник, обица и малко дребни пари — горе-долу тук, където са телата. Странното е, че металотърсачът продължава да издава звуци. Филипс го поставил над труповете и машинката отново изпищяла. Може да е цип или метална катарама, или копче по джинсите им. Смятах, че би трябвало да знаете.
Вгледах се в слабото му, сериозно лице. Трепереше въпреки якето си.
— Кажете ми какво сте направили с телата, освен поставянето на детектора за метали върху тях, Моръл. Виждам, че са били местени. Трябва да знам точното положение, в което са ги открили тази сутрин.
— Не знам как са били, когато ловците са ги намерили, макар те да твърдят, че не са се доближавали — каза той, като очите му оглеждаха гората. — Но, мадам, те изглеждаха по този начин, когато ние дойдохме тук. Всичко, което ние направихме, бе да проверим за лични вещи — погледнахме в джобовете им и нейното портмоне.
— Предполагам, направили сте снимки, преди да преместите нещо — казах отмъстително.
— Започнахме да правим снимки още щом пристигнахме.
Извадих малко фенерче и се заех с безнадеждната задача да търся някакви улики. След като телата са били изложени на климатичните условия толкова много месеци, шансовете да се намерят косми, влакна или други частици, са твърде нищожни.
Моръл наблюдаваше мълчаливо и нервно се местеше от крак на крак.