— Преди няколко месеца един съдебен лекар ми изпрати купчина кости и меки тъкани, за които твърдеше, че са от новородено дете, намерено в каналите. Въпросът бе да се определи пола и расата. Отговорът бе — мъжки пудел, на възраст две седмици. Малко по-късно друг патолог, който явно не различаваше хора от растения, ми изпрати скелет, намерен в плитък гроб. Нямал идея от какво бил умрял човекът. Преброих четиридесет и няколко среза, ръбовете на раните — извити като при съвсем гъвкави кости. Категорично неестествена смърт. — Той почисти очилата с подгъва на престилката си. — Разбира се, получавам и други. Кости, срязани по време на аутопсията.
— Има ли някаква възможност това да е било причинено от хищник? — попитах, макар и да не мислех, че би могло да е така.
— Е, невинаги е лесно да различиш порязвания от следи, нанесени от хищници. Но съм почти сигурен, че става дума за някакво острие. — Веси стана и добави жизнерадостно: — Хайде да хвърлим един поглед.
Антропологичните дреболии, които ме разсеяха, развеселиха доктор Веси и той енергично и живо се премести до микроскопа, поставен на масата, и нагласи костта на предметното стъкло. След дълго, мълчаливо разглеждане, той отбеляза:
— Е, това е интересно.
Изчаках.
— И това е единствената рана, която си намерила?
— Да — отговорих. — Вероятно ще откриеш още нещо, когато самият ти извършиш прегледа. Но аз не намерих нищо друго, освен дупката от куршум, за която ти споменах. В долната част на гръбнака, десети прешлен.
— Да. Ти спомена, че куршумът засегнал гръбначния стълб.
— Точно така. Била е застреляна в гърба. Извадих куршума от прешлена й.
— Имаш ли някаква представа за мястото, където е била убита?
— Не знаем къде точно в гората е станало, нито дори дали е била застреляна там.
— И съществува тази прорезна рана на ръката й — замисли се доктор Веси и отново надникна в микроскопа. — Няма начин да се разбере кое се е случило първо. След изстрела тя трябва да е била парализирана от талията надолу, но все още е можела да движи ръцете си.
— Рана, получена при самозащита? — зададох въпроса, който отдавна се въртеше в главата ми.
— Доста необичайна, Кей. Раната не е на дланта, а на горната част на ръката. — Той се облегна на стола и ме погледна. — Повечето наранявания, получени при самозащита, са на дланта. — Докторът вдигна ръцете си с дланите нагоре. — Но тази рана е отгоре. Обикновено свързвам подобни рани с човек, който е агресивен при самозащитата си.
— Юмручни удари — казах.
— Точно така. Ако идвам към теб с нож в ръка, а ти се опитваш да ме удариш, най-вероятно ще бъдеш порязана в горната част на ръката. Със сигурност дланите ти няма да пострадат, освен ако по някое време не отпуснеш юмруците си. Но важното е, че повечето защитни рани са срезове. Нападателят размахва ножа, а жертвата вдига ръце, за да се предпази от острието. Ако раната е достатъчно дълбока, за да стигне до кост, обикновено не мога да кажа много за повърхността на острието.
— Ако тя е назъбена — вмъкнах, — при срязването острието прикрива собствените си следи.
— Това е една от причините, поради които тази рана е толкова интересна — каза той. — Няма съмнение, че е била нанесена с назъбено острие.
— Тогава тя не е била срязана, а накълцана — забелязах учудено.
— Да.
Доктор Веси върна костта в плика.
— Следата от зъбците означава, че поне един сантиметър от острието е пробил ръката й. — Той се върна на бюрото си и добави: — Страхувам се, че това е единствената информация, която мога да ти дам по отношение на оръжието и случилото се. Както сама знаеш — има много възможности. Не мога да определя размера на острието, също така — дали раната е получена преди или след изстрела, нито пък в какво положение се е намирала, когато е била порязана.
Дебора може да е била по гръб, или на колене, та дори и права. Докато се връщах към колата си, започнах да анализирам. Раната на ръката й беше дълбока и трябва да е кървяла доста силно. Това я поставяше на черния път или в гората по време на нараняването, защото в джипа й нямаше никаква кръв. Дали петдесеткилограмовата гимнастичка се е борила с нападателя си? Дали се е опитвала да го удари, ужасена и бореща се за живота си, защото Фред вече е бил убит? И къде се вписваше пистолетът? Защо убиецът е използвал две оръжия, когато изглеждаше, че не се е нуждаел от пистолет, за да убие Фред?