— Какво вале купа?
— Във всеки от тези случаи са намирали по една карта. — Очите й невярващо се втренчиха в мен.
Смътно си спомнях нещо от един от полицейските доклади, които бях чела. Детективът от Глочестър беше говорил с един приятел на Брюс Филипс и Джуди Робъртс — първата двойка. Какво точно бе попитал детективът? Спомних си, че ми бе направило особено впечатление. Карти. Дали Джуди и Брюс са играели карти понякога? Дали приятелят е виждал някакви карти в камарото на Брюс?
— Разкажи ми за картите, Аби — помолих я.
— Знаеш ли за асото спатия, за това как са го използвали във Виетнам?
Казах й, че не знам.
— Когато определено поделение американски войници искали да подчертаят някое убийство, извършено от тях, оставяли асо спатия върху трупа. Всъщност една компания за производство на карти снабдявала поделението с карти точно за тази цел.
— Какво общо има това с Вирджиния? — запитах объркана.
— Има паралел. Само дето не говорим за асо спатия, а за вале купа. Във всеки от първите четири случая в изоставената кола е било намирано вале купа.
— Откъде имаш тази информация?
— Знаеш, че не мога да ти кажа, Кей. Но имам повече от един източник. Затова съм абсолютно сигурна в това.
— А някой от твоите източници казвал ли ти е, че вале купа е било намерено в джипа на Дебора Харви?
— Било ли е намерено? — Аби мързеливо разбърка питието си.
— Не си играй с мен — предупредих я.
— Не си играя — отвърна тя на погледа ми. — Ако вале купа е било открито в джипа й или някъде другаде, то аз не знам. Очевидно това е важна подробност, защото тя определено прави връзка между смъртта на Дебора Харви и Фред Чейни и първите четири двойки. Повярвай ми, аз наистина усилено се стремя да намеря подобна връзка. Не съм сигурна, че съществува. Или ако я има — какво означава.
— Какво общо има това с ФБР? — запитах неохотно, защото не ми се искаше много да чуя отговора й.
— От самото начало те се заеха прекалено усърдно със случая, Кей. И това далеч надминава обичайното им участие в ПЗЖП. ФБР знае за картите от дълго време. Когато в камарото на първата двойка бе намерено вале купа — на таблото — никой не му обърна достатъчно внимание. После изчезна втора двойка и последва още една карта, този път на седалката до шофьора. Бентън Уесли научи за това и незабавно взе нещата в свои ръце. Отиде при детектива от Глочестър и му нареди да не казва и дума за валето купа, намерено в камарото. Същото наредил и на следователя при втория случай. Всеки път, когато се появеше изоставена кола, Уесли провеждаше разговор по телефона със следователя.
Аби замлъкна и ме погледна изучаващо, като че ли се опитваше да прочете мислите ми.
— Май не би трябвало да съм толкова изненадана, че не знаеше за това — добави тя. — Сигурно за полицията не е трудно да покрие от теб намереното в колите.
— Не им е трудно — отговорих. — Ако картите бяха намерени при телата, щеше да е друго. Не виждам как биха могли да покрият и това от мен.
Още докато изричах думите, в ума ми се прокраднаха съмнения. Бяха изминали часове, преди полицаите да ме повикат на местопрестъплението. Когато стигнах дотам, Бентън Уесли вече бе пристигнал, а някой бе размествал труповете на Дебора Харви и Фред Чейни, бе ги претърсвал за лични вещи.
— Нормално е ФБР да си трае за това — продължих да търся разумно обяснение. — Тази подробност може да се окаже критична за разследването.
— Писна ми да слушам подобни дивотии — ядосано каза Аби. — Детайлът за престъпника, който оставя визитната си картичка, така да се каже, е критичен за разследването само ако кретенът се предаде и признае, като каже, че е оставил карта във всяка от колите на двойките, а не би могъл да знае тази подробност, освен ако наистина той не е извършил убийствата. Но не мисля, че това би могло да стане. А и не смятам, че ФБР покрива тази история само защото не иска да се пречи по никакъв начин на разследването.
— А защо тогава? — запитах недоумяващо.
— Защото не говорим за обикновени серийни убийства. Не става дума за някакъв откачен, който има нещо против млади двойки. Тази история е политическа. Така трябва да е.
Аби млъкна и погледна към келнерката. Не проговори отново, докато новите питиета не ни бяха донесени и тя не бе отпила няколко глътки.
— Кей — продължи по-спокойно тя. — Не те ли учудва това, че Пат Харви говори с мен, когато бях в Ричмънд?
— Честно казано — да.