— Някога мислила ли си защо тя се съгласи?
— Предполагам, била е готова да направи всичко, само и само да успее да върне дъщеря си — отговорих. — А понякога рекламата може да помогне.
Аби поклати глава.
— Когато говорих с Пат Харви, тя ми каза доста неща, които никога не бих написала във вестника. А и това не беше първата ми среща с нея.
— Не разбирам.
Чувствах се нервна, а това се дължеше на нещо повече от еспресото.
— Знаеш за кръстоносния й поход срещу незаконните благотворителни организации.
— Не много — отговорих.
— Аз бях човекът, който я насочи натам.
— Ти?
— Миналата година започнах работа върху солидно разследване за трафика на наркотици. Докато действах, открих много неща, които не можех да потвърдя. Точно по отношение на фалшивите благотворителни дружества. Пат Харви има апартамент тук, в Уотъргейт, и една вечер отидох там да я интервюирам, да получа няколко цитата за материала си. Заприказвахме се. Най-накрая й разказах за подозренията си, за да видя дали тя не би могла да ми съдейства. Така започна всичко.
— Какви подозрения по-точно?
— Например за организацията на майките — отговори Аби. — Подозирах, че някои от тези дружества, обявили се против наркотиците, всъщност служат като фасада за наркокартели и други незаконни дейности в Централна Америка. Разказах й информацията си, получена от солидни източници, от хора, на които можех да разчитам. Историята бе за това как всяка година милионите дарени долари отиват в джобовете на хора като Мануел Нориега. Разбира се, това стана, преди да арестуват Нориега. Смята се, че парични фондове от тези благотворителни организации се използват за закупуването на сведения от американски агенти и поддържането на трафика на хероин през панамските летища, митнически служби в Далечния изток и Америка.
— И преди да отидеш в апартамента й, Пат Харви не е чувала нищо по въпроса?
— Не, Кей. Нямаше представа, но беше ужасно възмутена. Захвана се с разследване и накрая се яви с доклад пред Конгреса. Бе образуван специален комитет за разследване, а нея поканиха за консултант, както вероятно вече знаеш. Очевидно Пат Харви е открила доста неща. Делото бе насочено за април. Някои хора не са твърде доволни от факта, включително Министерството на правосъдието.
Започна да ми се прояснява накъде отиват нещата.
— Бяха замесени доста информатори — продължи Аби. — Оказа се, че ФБР, ЦРУ и Агенцията за борба с наркотиците са ги следели с години. Знаеш как работи системата. Когато се намеси Конгресът, той има властта да предложи специален имунитет в замяна на информация. А щом информаторите дадат показания на делото пред Конгреса, играта свършва. Министерството на правосъдието няма право да ги съди.
— Което пък означава, че усилията на Пат Харви не са високо оценявани в Министерството на правосъдието.
— По-скоро министерството тайничко би се зарадвало, ако цялото й разследване отиде по дяволите.
— Директорката на националната наркополиция или Наркоцарицата е подчинена на министъра на правосъдието, който командва ФБР и Агенцията за борба с наркотиците. Ако госпожа Харви има конфликт на интереси с Министерството на правосъдието, защо просто министърът не я спре?
— Защото тя няма проблеми с министъра, Кей. Напротив — действията й ще го направят да изглежда изключително свестен, а също ще придадат добър имидж на Белия дом. Тяхната Наркоцарица прави пробив в системата на организираната престъпност. Това, което обикновеният гражданин няма да разбере, е, че що се отнася до ФБР и Агенцията за борба с наркотиците, последиците от делото пред Конгреса няма да са много добри за тях. Просто ще има разкрития, ще съобщят имената на фалшивите благотворителни организации и истинската им дейност. Рекламата ще съсипе бизнеса им, но мръсните типове, които са замесени в него, няма да понесат друго, освен пошляпване по ръцете. Работещите по случая агенти ще се окажат с празни торби, защото никой няма да бъде арестуван. А лошите хора не спират да вършат лоши неща. Това е, като да затвориш някоя кръчма — две седмици по-късно я отварят, но на съседния ъгъл.
— Не мога да разбера какво общо има всичко това със случилото се с дъщерята на госпожа Харви — настоях.
— Започни с това: ако ти имаше конфликт с ФБР и дори се бориш с тях, как би се почувствала, ако дъщеря ти изчезне, а точно ФБР работи по случая?
Не беше приятна мисъл.
— Оправдано или не, бих се чувствала крайно уязвима и обзета от параноя. Предполагам, нямаше да мога да се доверя на никого.