— И ти смяташ, че по тази причина телата им са били преместени, преди ти да пристигнеш там. Защото ченгетата са търсили картата.
— Или Бентън я е търсил. Да, точно това си мисля. Иначе всичко изглежда напълно безсмислено. Уесли и полицаите знаят, че не трябва да докосват трупа, преди да е пристигнал съдебният лекар. Но Бентън не е искал да поеме риска валето купа да пристигне в моргата заедно с телата. Не би искал аз или някой друг да разберем за тази история.
— Много по-разумно от негова страна би било просто да ни каже да си държим устите затворени, отколкото да съсипва следите на местопрестъплението — възпротиви се Марино. — Той не е бил сам в гората. Наоколо имаше и други ченгета. Те щяха да забележат, ако Бентън бе намерил карта.
— Това е ясно — казах. — Но той също така би си помислил, че колкото по-малко знаят, толкова по-добре. А ако аз бях открила картата между личните вещи на Дебора и Фред, щях да го отбележа в доклада си. Хора от персонала ми, адвокати, семейства, застрахователни компании — впоследствие всички те щяха да видят моя доклад.
— Добре, добре. — Марино ставаше нетърпелив. — И какво от това? Искам да кажа — кое е толкова важно?
— Не знам. Но ако казаното от Аби е вярно, появяването на тези карти има адски голямо значение за някого.
— Не се обиждай, док, но аз никога не съм харесвал Аби Търнбул. Нито когато работеше тук, в Ричмънд, нито пък сега, макар и репортер от „Поуст“.
— Никога не съм я хващала в лъжа — казах.
— Да, не си я хващала.
— Детективът от Глочестър споменаваше за карти в доклада си.
— Може точно оттам Аби Търнбул да е взела идеята. А сега се върти наоколо и я разпространява. Прави предположения. Надява се. Единственото, за което й пука, е собствената й скапана книга.
— В момента тя не е на себе си. Уплашена и ядосана е, но не съм съгласна с теб по отношение на характера й.
— Точно така — отговори той. — Тя идва в Ричмънд. Държи се като отдавна загубената ти приятелка. Казва, че не иска нищо от теб. И след това ти прочиташ в „Ню Йорк Таймс“, че тя пише някаква шибана книга за тези случаи. О, да. Тя е истинска приятелка, док.
Затворих очи и се заслушах в кънтри музиката по радиото. През предното стъкло нахлуваха слънчеви лъчи и затопляха краката ми. Ранният час, в който се бях измъкнала от леглото, ме зашемети като силно питие. Задрямах. Събудих се, когато се раздрусахме по неравен път по средата на нищото.
— Добре дошла в големия град Шест мили — заяви Марино.
— Какъв град?
Не се виждаха къщи, нито дори магазинче или бензиностанция. Пътищата, по които минахме, бяха оградени плътно с дървета. Къщите — мизерни и толкова отдалечени една от друга, че можеше топ да гръмне в двора ти, без съседът да чуе.
Хилда Озимек, ясновидката на ФБР и тайните служби, живееше в малка дървена бяла къщичка. В предния двор бяха подредени боядисани в бяло автомобилни гуми, които вероятно служеха като саксии за теменужки и лалета през пролетта. Изсъхнали житни стъбла се облягаха на оградата, а пред къщата стоеше ръждясал шевролет със спукани гуми. Залая мърляво куче, грозно като грях и достатъчно голямо, за да ме накара да се замисля дали да изляза от колата. После то се оттегли на три крака, като внимаваше да не докосне никъде наранената си лапа. Предната врата изскърца и се отвори. Една жена погледна към нас в ярката студена сутрин.
— Кротувай, Тути. — Тя погали кучето по врата. — Отивай отзад.
Кучето наведе глава, размаха опашка и закуца към задния двор.
— Добро утро — каза Марино и стъпките му тежко затропаха по дървените стъпала.
Зарадвах се, че поне се мъчи да бъде любезен, защото никога нямах гаранция какво ще е настроението му.
— Прекрасна сутрин — каза Хилда Озимек.
Тя беше поне шейсетгодишна и имаше вид на типична провинциалистка. Черен панталон от полиестер се изпъваше върху широките й бедра, бежовият пуловер — закопчан догоре, на краката си носеше дебели чорапи и мокасини. Очите й бяха яркосини, а главата покрита с червена кърпа. Липсваха й няколко зъба. Зачудих се дали Хилда Озимек понякога се поглеждаше в огледалото и дали се замисляше за физическото си състояние, освен когато се чувства неудобно или нещо я боли.