— Нещо друго? — запита Марино.
Тя отново затвори очи и сложи ръце върху снимката.
— Много конфликти — повтори Хилда. — Като че ли й е трудно да се измъкне от нещо минало. Болка. И все пак тя чувства, че няма избор. Това е всичко, което усещам — погледна ясновидката към Марино.
Той взе снимката. Лицето му беше силно зачервено. Без да продума, върна портфейла в джоба си, отвори своето куфарче и извади малък касетофон и кафяв плик, който съдържаше серия ретроспективни снимки, започващи от черния път в Ню Кент и завършващи в гората, където бяха открити телата на Дебора Харви и Фред Чейни. Хилда ги разпръсна по масата за кафе и започна да трие пръстите си по ред във всяка от тях. Дълго време не каза нищо. Седеше със затворени очи, а телефонът в съседната стая продължаваше да звъни. Всеки път телефонният секретар го прекъсваше, но тя като че ли не забелязваше. Реших, че е по-търсена от която и да е друга ясновидка.
— Усещам ужас — заговори тя бързо. — Не знам дали защото някой е изпитвал ужас, когато са правени снимките, или защото някой е изпитвал ужас на същото място преди това. Но ужас. — Тя кимна, все още със затворени очи. — Определено го усещам при всяка от снимките. Всичките. Много силен ужас.
Като сляпа Хилда движеше ръцете си от снимка на снимка, разчитайки нещо, което изглеждаше за нея ясно като чертите на лицето на човек.
— Тук усещам смърт — продължи тя и докосна три различни снимки. — Усещам я много силно.
Това бяха снимки от сечището, където труповете бяха открити.
— Но не я усещам тук. — Пръстите й се върнаха към снимките от черния път и онази част от пътя, по която минах, когато ме водеха под дъжда към сечището.
Погледнах към Марино. Седеше напрегнато на канапето, с подпрени на коленете му лакти и приковани в Хилда очи. До този момент не ни беше казала нищо решаващо. Ние с Марино не бяхме предполагали, че Дебора и Фред са били убити на пътя. Смятахме, че е станало там, където намерихме телата.
— Виждам един мъж — продължи Хилда. — Светъл, не много висок, но не и нисък. Среден на ръст и слаб. Но не кльощав. Не знам кой е, но тъй като не усещам силно нищо, предполагам, че се е срещнал някъде с двойката. Усещам дружелюбност. Чувам смях. Бил е дружелюбен към двойката. Вероятно са го срещнали някъде. Не мога да ви обясня защо мисля така, но ми се струва, че по някое време са се смели с него. Имали са му доверие.
Марино проговори:
— Виждате ли още за него? Как изглежда?
Ясновидката потри снимките отново.
— Виждам тъмнина. Възможно е да е имал тъмна брада или нещо тъмно върху част от лицето си. Може да е бил облечен в тъмни дрехи. Но определено го усещам във връзка с двойката и мястото, където са направени снимките.
Тя отвори очи и се втренчи в тавана.
— Чувствам, че първата им среща е била приятелска. Нищо не ги е разтревожило. Но после идва ужасът. Много е силен на това място, в гората.
— Какво още? — Марино бе толкова напрегнат, че вените по врата му пулсираха.
Ако се наведеше още само с един сантиметър, щеше да падне от канапето.
— Две неща — каза тя. — Може и нищо да не означават, но ги усещам. Някакво място, което го няма на снимките, но има връзка с момичето. Може да е отишла или да е била отведена някъде. Мястото трябва да е някъде наблизо. Но може и да не е. Не знам, но усещам теснота, разни неща, които се опитват да те сграбчат. Паника, шум и движение. Няма нищо добро в тези образи. После има нещо загубено. Виждам нещо метално, свързано с война. Но ми се струва, че предметът не е свързан с нищо лошо — самият той е безвреден.
— Кой е загубил този метален предмет? — запита Марино.
— Имам чувството, че този човек е още жив. Не виждам образ, но ми се струва, че е мъж. Той смята предмета за изгубен, а не за изхвърлен. Не е много обезпокоен, но все пак е загрижен. Като че ли от време на време се сеща за това, което е изгубил.
Тя млъкна, когато телефонът отново иззвъня.
Обърнах се към нея:
— Казахте ли всичко това на Пат Харви миналата есен?
— Когато тя поиска да ме види — отговори Хилда, — телата още не бяха намерени. Нямах тези снимки.
— Значи тогава не сте видели тези образи?
Тя се замисли съсредоточено.
— Отидохме до мястото за отдих и госпожа Харви ме заведе там, където открили джипа. Стоях известно време там. Спомням си, че имаше нож.