— Какъв нож? — запита Марино.
— Видях нож.
— Какъв вид нож? — настоя той.
Спомних си, че Гейл, водачката на кучето, бе взела швейцарския нож на Марино, за да отвори вратата на джипа.
— Дълъг нож — отговори Хилда. — Нож за лов или военен. Май имаше нещо, свързано с дръжката. Черна, гумена, с острие, което свързвам с рязане на твърди неща — като дърва.
— Не съм сигурна, че разбирам — казах аз, макар да имах доста добра идея за какво става дума, но не исках да я подвеждам.
— Със зъби. Като трион. Струва ми се, че това, което се опитвам да кажа, е назъбен.
— Това ли видяхте на мястото за отдих? — запита Марино, като я гледаше невярващо.
— Не усетих нищо заплашително — отговори тя. — Но видях ножа и знаех, че не двойката се е намирала в джипа, когато е бил оставен на онова място. Не усетих присъствието им на мястото за отдих. Те никога не са били там.
Хилда Озимек млъкна и отново затвори очи. Челото й се намръщи.
— Спомням си, че почувствах тревога. Останах с впечатлението за някой разтревожен и забързан. Видях тъмнина. Като през нощта. После някой вървеше бързо. Не можах да видя кой.
— Можете ли да го видите сега? — попитах.
— Не, не мога да го видя.
— Него!
Тя отново направи пауза.
— Струва ми се, тогава вярвах, че е мъж.
Марино заговори:
— Казахте ли всичко това на Пат Харви, докато стояхте с нея на мястото за отдих?
— Някои неща — отговори Хилда. — Не помня всичко, което съм казала.
— Трябва да се поразходя — измърмори Марино и стана от канапето.
Хилда не изглеждаше изненадана или разтревожена, когато той излезе и вратата се затръшна след него.
— Хилда — казах. — При разговора си с Пат Харви усетихте ли нещо? Почувствахте ли, че тя може да знае нещо за случилото се с дъщеря й?
— Усетих много силна вина. Стори ми се, че тя се чувства отговорна за станалото. Но това може да се очаква. Винаги когато имам контакт с роднините на човек, убит или изчезнал, усещам вина. По-необичайна ми се стори нейната аура.
— Аура?
Знаех какво означава аура в медицината — усещане, предхождащо началото на инфаркт. Но не мислех, че Хилда има това предвид.
— Аурата е невидима за повечето хора — обясни тя. — Аз я виждам в цветове. Аурата заобикаля даден човек. Цветно. Аурата на Пат Харви беше сива.
— Това означава ли нещо?
— Сивото е нито смърт, нито живот — отговори Хилда. — Свързвам го с болест. Човек с болно тяло, разум или душа. Като че ли нещо бе изцедило всички цветове от живота й.
— Предполагам, това е обяснимо, като се вземе предвид емоционалното й състояние по онова време — казах.
— Може. Спомням си, че останах с лошо усещане. Стори ми се, че тя може да е изложена на някаква опасност. Енергията й не бе добра, положителна и здрава. Чувствах, че тя може да рискува да се изложи на опасност или да си докара неприятности чрез собствените си действия.
— Някога преди виждали ли сте сива аура?
— Не много често.
Не можах да се въздържа и да не попитам:
— Виждате ли свързани с мен цветове?
— Жълто, смесено с малко кафяво.
— Интересно — казах изненадано. — Никога не нося някой от тези цветове. Всъщност дори нямам нищо жълто или кафяво в дома си. Но обичам слънчевата светлина и шоколад.
— Аурата ви няма нищо общо с цветовете или храните, които харесвате — усмихна се Хилда. — Жълтото може да означава духовност. А кафявото свързвам със здрав разум, с практичност. Човек, който наистина е реалист. Вашата аура е на силно одухотворен човек, но в същото време и практичен. Така поне го тълкувам аз. Цветовете имат различно значение за всеки човек.
— А Марино?
— Тънка ивица червено. Това виждам около него. Червеното често означава гняв. Но ми се струва, че той се нуждае от повече червено.
— Не говорите сериозно — възпротивих се, защото според мен последното нещо, от което Марино имаше нужда, бе гневът.
— Обикновено на хората с намалена енергия казвам, че се нуждаят от повече червено в живота си. То дава същата тази енергия. Кара те да извършиш някои неща, да се бориш с трудностите си. Червеното може да е чудесно, ако е правилно канализирано. Но ми се струва, че той се страхува от чувствата си и това го прави по-слаб.
— Хилда, виждали ли сте снимки на другите изчезнали двойки?
Тя кимна.
— Госпожа Харви ми ги показа. Снимки, изрязани от вестник.