— Докоснахте ли ги? Разчетохте ли ги?
— Да.
— Какво почувствахте?
— Смърт — отговори тя. — Всички тези младежи бяха мъртви.
— А какво ще кажете за светлия мъж, който може да е имал брада или нещо друго тъмно върху част от лицето си?
Ясновидката се замисли.
— Не знам. Спомням си, че усетих дружелюбността, за която ви споменах. Първата им среща не е била заплашителна. Останах с впечатлението, че в началото никой от младите хора не е бил изплашен.
— Сега искам да ви попитам за една карта — казах. — Споменахте, че разчитате картите на хората. За карти за игра ли говорите?
— Може да се използва почти всичко. Карти за таро, кристална топка. Няма значение. Тези неща са просто инструменти. Помагат за по-добро концентриране. Използвам и колода карти за игра.
— Как работите с нея?
— Казвам на човека да цепи, после вадя по една карта и казвам какви образи се появяват в ума ми.
— Ако вземете вале купа, как бихте го интерпретирали? — попитах.
— Всичко зависи от човека пред мен, от енергията, която долавям от него. Валето купа е равно на рицар в тарото.
— Добра или лоша карта?
— Зависи кого представя във връзка с човека пред мен. В тарото рицарите са карти, свързани с любов и чувства, така както мечовете и пентаграмите означават пари и бизнес. Вале купа трябва да бъде карта за любов и чувства. И това би било чудесно. Но може да е много лошо, ако любовта се е превърнала в омраза и отмъстителност.
— По какво се различава вале купа от десетка или дама купа?
— Вале купа е карта с лице — отговори тя. — Според мен тя представлява мъж. Поп купа също е карта с лице, но него бих свързала с власт, с човек, който има контрол над себе си и околните, баща или началник, нещо подобно. Валето, също като попа, може да представлява човек, който се възприема като войник, защитник, шампион. Може просто да води битки на бизнесфронта. Може да е спортист, състезател — много неща, но понеже купите са карти за любов и чувства, приемам, че когото и да представлява тази карта, при него има емоционален елемент вместо паричен или бизнес.
Телефонът иззвъня отново. Тя се обърна към мен:
— Не се доверявайте винаги на чутото, доктор Скарпета.
— По отношение на какво? — запитах стресната.
— Нещо, което има голямо значение за вас, ви причинява мъка. Свързано е с някакъв човек. Приятел, романтичен интерес. Може и да е член на семейството ви. Не знам. Определено е много важен в живота ви. Но вие чувате и вероятно си въобразявате много неща. Внимавайте на какво вярвате.
Марк, помислих си, или Бентън Уесли. Не можех да не попитам:
— Този човек в живота ми ли е в момента? Някой, с когото се срещам?
Тя се замисли.
— Усещам някакво неясно объркване, нещо непознато. Бих казала, че в момента не сте много близка с този човек. Чувствам разстояние. Нали разбирате — може да не е географско, а в емоционално отношение. И то ви затруднява да се доверите. Съветът ми е просто да не мислите за това, да не предприемате нищо по въпроса. Ще има развръзка, не знам точно кога, но добре ще е да се отпуснете, да не се вслушвате във всичко и да не действате импулсивно. Има и още нещо — продължи тя. — Вгледайте се хубаво в това, което се намира пред вас. Не разбирам какво точно означава, но има нещо, което не виждате. Свързано е с миналото. Нещо важно, което се е случило в миналото. Ще се сетите за него и това ще ви доведе до истината, но няма да успеете да разберете значението му, ако първо не откриете себе си. Позволете на вярата си да ви ръководи.
Зачудих се какво се е случило с Марино, станах и погледнах през прозореца.
Марино изпи две уискита на летище Шарлът, после още едно във въздуха. Почти не проговори по обратния път до Ричмънд. Чак когато стигнахме до колите си на паркинга, реших да поема инициативата.
— Трябва да поговорим — казах и извадих ключовете си.
— Скапан съм.
— Почти пет часа е. Защо не дойдеш у нас на вечеря?
Той се огледа из паркинга, като се мръщеше на слънцето. Не можех да разбера дали е вбесен, или на границата на сълзи. Никога досега не бях го виждала толкова разстроен.
— На мен ли си ядосан, Марино?
— Не, док. Но в този момент предпочитам да съм сам.
— Точно сега не би трябвало да оставаш сам.
Той закопча палтото си и измърмори:
— Ще се видим по-късно.
После тръгна към колата си.